На математическите науки, де.

За другите единственото, което мога да кажа, е че след 5 години емигрирам.
(Тогава ще завършат медицина моите съученици)

Да си учен си е гадна работа

Или поне неблагодарна работа.
И тъпа. Определено тъпа. И безполезна.

А?
Да, ще си защитя думите, чакай малко.

За нормалните хора е очевидно, че да си учен е скучно. Ама чак пък безполезно? Все пак, иска ти се да знаеш, че някъде има хора, които вършат тежкото мислене, за да можеш ти да си вършиш тежкото пиене¹.

Наскоро ми попадна една статия.

Доказателството доказателство ли е, ако никой не може да го провери?

Проблем, който се е изплъзвал на математиците повече от две столетия, най-накрая беше решен от суперкомпютър.

Статия в Ню Йорк Таймс
Добре звучи. Точно като заглавие във вестник.
(да не се обръща внимание на факта, че е публикувано през 1988. Ако този човек беше изчакал няколко години, щях да му напиша същата програмка да върви за 30 минути, докато си реди пасианси.)
Накратко:

• Някакъв учен е решил задача, която никой друг не може да реши. Браво на него, нали това му е работата.
• За целта е използвал голям военен супер компютър за няколко хиляди часа.

Нека да повторим. Няколко хиляди часа системни администратори са се бъхтили да поддържат машините в изправност, за да може този човек да увеличи общото познание на човешката раса.

Но нека да видим каква е задачата:

Съществува ли крайна проективна равнина от ред 10?

Ъъъъ какво? Това май е някаква адски сложна наука, която много ще обогати познанието ни за света. Може би дори ще открием машина на времето, ако открием десет-измерна равнина? Или нещо не съм разбрал какво се търси…

Крайна проективна равнина е специално измайсторена квадратна матрица от числа, подредени в редове и колони.

Браво, Таймс, нямаше да се сетя, че са в редове и колони. Добре де, изглежда малко по-невелико, но пак е за нещо важно, нали(Вече се сещаш, че това ще свърши зле, нали)?

Ако съществуват 9 взаимно ортогонални латински квадрата от ред 10, то съществува и крайна проективна равнина от ред 10.

Можеш ли да си представиш колко години много хора са се мъчили, за да докажат нещо толкова сложно? Обаче нещо ме притеснява… Латински квадрати, латински квадрати… Къде съм го чувал това?

Изучаването на лат. квадрати от ред 10 е изумително трудно. Такъв квадрат има 111 колони и 111 реда, във всеки от които 11 числа трябва да бъдат избрани и подредени според определени правила.²

Сети ли се?
Нека ти покажа един латински квадрат. Не е от ред 10, но се надявам да свърши работа.

Да, точно така. Доктор Рон Греъм е използвал хиляди часове време на компютър за милиарди долари…
За да си реши шибаното СУДОКУ!

Какво? Вече си готов с лекарството за Рак, и си решил малко да се позабавляваш, а пич?
О, извинявай, аз явно не съм достатъчно умен, за да оценя твоя принос към науката.

Винаги ти отговарят, че не си достатъчно умен

Е, минаха 14 години от обучението ми, и вече започвам да си мисля, че няма светлина в края на тунела.
Явно докрай ще си остана прекалено тъп.

Да влезе Д.М.Н.

Престижно е, някак си. Да кажеш, че си професор.
Обаче, според мен е по-престижно да кажеш, че си професор и бачкатор. Ето защо:

Списък с работещите в Българската Академия на Науките³
Брей, колко е яко. Всеки си има връзка към личния сайт. 80% от тези хора въобще нямат такъв. Щеше да е нормално, ако бяха секретарки или железничари. Ама нали точно това прави един математик - публикува разни научни трудове? Е, къде ще ги публикува, интересно ми е. Как точно аз ще разбера какво е направила demetra(има я в списъка, сериозно) в последните 10 години?
А останалите 20% са жалка картинка. Все едно са правени през 1995.
Ето един произволен.
Нямам думи.

• Tiling Background
• Нигерийски Английски
• Clipart
• Общо 2 линка на страницата. Единият не работи. Другият води до някакви забравени дебри, които са дори още по-зле от тук
• CSS къде ли не. Освен на правилните места…
• Липса на реални резултати. Edutainment? Всяко едно хлапе на света мрази тази дума, но ти правиш докторантура за това. И звучи много завоалирано, но в крайна сметка опира до това: Ще направиш ли обучаваща игра, или не? Хайде заедно да познаем отговора на този въпрос.
• В интересите си пише УЕБ ДИЗАЙН? Господи, не искам да научавам за другите нейни "интереси"
• Липса на реално съдържание. Какво мога да взема/науча/видя на тази страница? Ооох…

Можеш ли наистина да се наричаш умен…

ако не си способен да направиш една страница за себе си както трябва?
Как някой очаква да го вземат насериозно, когато създава такива неща?

За човек, който разбира проективни равнини от ред 10, това не би трябвало да е проблем. Не би трябвало да е дори усилие. По дяволите, купи обяд на някой уеб дизайнер, и ще ти скалъпи нещо за два часа!

Срамота. Наскоро ми попаднаха докладите на един доктор - по един на всяко тримесечие.
Идеята е, че всеки учен трябва да докладва за извършените дейности:
Второ тримесечие, 2007

• Изследване на софтуерни обекти и процеси и приложение към потребителската реализация на софтуера.

Бонус два интернета за всеки, който може да ми обясни дори малко какво по дяволите върши този човек.

• Продължаване на изследване – емпиричен сравнителен анализ на множество езици за програмиране

Впрочем, горното изречение в устата на нормален човек би звучало така: "Пиша програмки на разни езици и гледам кой ме кефи най-много."

Четвърто тримесечие 2008

• Продължаване на изследване – емпиричен сравнителен анализ на множество езици за програмиране
• Изследване на фундаментални понятия и структури в програмирането
• Създаване, усъвършенстване и адаптиране на програми за изследователски и учебни цели

Бре, това емпирично изследване. Вече втора-трета година го върши.
Радвам се, че поне е приключил с обектите и процесите.
Второто изречение може да се прочете като "Най-накрая се научих да програмирам. Май."
Третото сигурно е "Написах примери за курса, който водя".

Хората, които всъщност движат света.

Са не-чак-толкова умните работници. Тези, които реално вършат нещата. Можеш да си стоиш зад бюро 40 години. Ако не връзваш телефонни кабели един с друг, няма да се сетиш, че ти трябва шумозащитно кодиране, което да намалява пращенето по линията. Голямата ирония е, че това е май единственото приложение на латинските квадрати…
За два месеца на работа с хора, които правят проклети компютърни игри, съм чул думата Сплайн⁴ повече пъти, отколкото за две години в университет. Просто тук се ползват тези работи. И май няма и един човек, дето да е доктор.
Хората, които вършат работата. Те са достойни за уважение. Научните трудове, необходими за създаване на триизмерна графика са били готови около 20 години преди самата триизмерна графика. Защо? Защото дотогава никой не се бил сетил реално да ги използва. Авторът им си бил защитил дипломната работа, и толкова. Реално и той не предполагал, че Двоично дърво за разделение на пространството може да бъде използвано някъде въобще.

Джон Ромеро се сетил, обаче. И, според мен, той е свършил най-многото работа.

PS: Ако в този момент доволно потриваш ръце, че всъщност умните хора не са чак-толкова-умни, недей. Абсолютно всеки човек на света си мисли, че именно неговата работа е важната, едва ли си изключение. Шансът е, обаче, че ти не вършиш нещо много по-значимо от някой доктор.
Само казвам, за да не се учудиш когато тръгнем да напускаме Земята, и те натоварят на втория кораб(ха сега да видим кой е чел пътеводителя).

by Mihail

Не всички хора са като мен.
В повечето случаи това заболяване се проявява съпроводено от симптомите депресираща тъпота и късогледство.

И какво всъщност е свободата?
В едно изречение, свободата е идеализъм, породен от комплексите на загубеняци.
(На практика е по-яко, отколкото звучи!)

Днес, докато се правех на голям майстор на новото Guitar Hero, реших да питам колегите нещо, което ме глождеше от известно време.

Ехаа, Judy Nails изглежда страхотно в тая версия. Абе, знаете ли кое ще е много яко?
Ако някъде в интернет бяха качили 3D моделите. Щях такъв як скрийнсейвър да си направя с героите от играта…

Винаги съм се чудел защо повечето програмисти толкова охотно споделят това, което правят, а другите професии - не. Работейки в студио за компютърни игри, колегите ми са доста разнообразна пасмина. Та, попитах ги.
Сериозно, не е ли логично ако два научни екипа търсят една и съща ваксина, да работят заедно? Примерно.

И все си мислех, че хората на изкуството просто не знаят какво е свободният софтуер.¹. Така де, не са се сещали, че може да пуснат нещо за общо ползване. Напълно разбираемо, аз също в началото не схващах какво мога да спечеля от това.

Обаче много, много съм грешал

Така де, подценил съм ги(глупак). Добре знаят, но не искат. Напълно нарочно.
След горната реплика се отвориха портите на Ада.
Днес се сблъсках с такова каменоглавие, че все едно съм говорел на шапката на Фред Флинстоун.

Абе ти луд ли си, как ще го дадеш на всички това, дето си го правил толкова време?
Ти нищо не разбираш, ти си програмист. Ние реално създаваме нещо!
Ядосваш ме вече, мислиш като някакво петгодишно и говориш само глупости!

Наистина ме заболя сърцето. По-късно ми казаха и прякора, който художниците имат за програмистите.

Клавиш

Ти чувстваш ли се като клавиш? Аз не. Само че явно пак сме се върнали в гимназията. Или някои хора никога не са излезли от нея.
Това е свят на комплекси, свят в който мразиш другите хора просто защото са други.
Аз, естествено, съм тотално за омразата. Бих мразил всяко нещо, пригодено за мразене от природата - и някои, които не са. Мразя тъпите хора, мразя измамниците, мразя хората, които се усмихват, за да получат нещо. Но без причина е друго. Със същия успех можеха да ме напсуват на негър. Ако бях, де.

И те могат да си се подиграват колкото си щат. Винаги ще има такива хора. Или мислиш, че ако някой DJ срещне на пътя създателя на грамофонните плочи ще му благодари? Сигурно ще му се изсмее, че носи задръстен костюм. Никога не можеш да избягаш от сноубордистите².

Така де. Аз не използвам четки,

но ти без Photoshop не можеш. Пожелавам ти успех в живота, пич. Съмнява ме в близките години Интернет да спре да се разраства, така че ще си заобиколен от все повече "клавиши" вбъдеще, свиквай.
Впрочем, ето ти един въпрос за размисъл. Правиш компютърна игра. Или програма за обучение на военни пилоти, ако ти изглежда по-сериозно. Ама парите не стигат. Имаш трима работника - художник, тонрежисьор и програмист. Можеш да плащаш само на един. Кой от тримата наистина, ама наистина няма как да изриташ? Quad Erat Demonstrandum, кучко.

Тъжно е. Че все още има хора, според които ако не виждаш нещо, то не съществува. Можеш да събереш всичките 50-60 милиона реда сорс-код за Уиндоус на има-няма един квадратен милиметър. Както и да е.

Не за това говоря.

Свободата

Какво е свободата? Това е да можеш да направиш каквото си поискаш. Аз, например, искам да си направя скрийнсейвър. Ама не мога, защото нямам картинките, които ми трябват. И бих искал авторите на играта да ми ги дадат.

А те губят ли от това?

Аз като си направя моята програмка, много хора ще я видят, и ще се зачудят откъде са тези герои. Даже може някой да отиде да си купи играта. Примерно.

Идеята е, че аз вземам от другите, но и давам от мен.

Ама кой въобще ще се хване на това? Нали просто ще вземеш всичко и ще отпрашиш?
Да, така мислят те. Защото те са готините хлапета. Които в гимназията са играли футбол, или баскетбол, или какъвто друг спорт за бавноразвиващи са си мислели, че е важен. Които са получавали това, което искат.

Това, обаче, не е точно типичният човек на науката. Ние знаем какво е да нямаш. Да помолиш другото хлапе да се возиш на колелото му, и той да ти каже "НЕ". Защото така. Защото аз имам, а ти нямаш. И това ме прави по-голям от теб.
Повечето хора все пак успяват да превъзмогнат това, и да се справят в живота. Но някога си нямал. Държи ти влага, някакси. И не си такъв егоист.

Освен това, твоят труд смуче.

Точно така. Може би си мислиш, че си направил най-великата песен(или модел на човече, или каквото там правиш като не се преструваш, че свириш на китара). Според теб. Може да си вложил 2000 часа труд в нея. Когато аз я чуя, даже може да ми хареса. За около час. Иначе браво.
Не се съмнявам, че това е най-добрият шибан модел на строител, който може да се направи в днешни дни. Когато пусна нашата игра и тоя пич тръгне нанякъде, имам чувстовто, че ще скъса от строене всяка сграда, която се изпречи на пътя му.
След две години ще е грозен.
След две години никой няма да ти го иска, даже без пари да го даваш. Бързо остаряват. Ако го качиш онлайн, някой може да ти го преправи да изглежда по-добре. Евентуално.
Нещо повече, най-добрите правят именно и точно това.

Ще илюстрирам с един пример.

Двете най-известни игри на света

Едната е WarCraft, другата е Half-Life. И двете са безапелационно най-добри в жанровете си. И имат нещо общо.
Ха познай от три пъти.
И двете имат по 30 000 мода. Сещаш ли за DotA? Counter-Strike? Team Fortress? Tower Defense?
Всичко това са модификации на тези двете игри.

• Направени напълно безплатно
• Всяка е спечелила милиони за авторите на игрите

Vampirism? The Specialists? Earth's Special Forces? Day of Defeat?
И не са дори една стотна от всичките.
Щяха ли да са толкова известни WC3 и HL2, ако авторите им не бяха пуснали за свободен достъп голяма част от кода и моделите в игрите? Пак има някакви ограничения, но основната част е, че ако аз искам да направя мод, ще мога!
Но да, стискай си скъпоценното моделче. Не го давай на никого, то е безззценнно!
Не казвам, че си глупав. Казвам, обаче, че съм виждал сладоледени човечета с глава направена от равни части масло и уиски, които са били по-умни от теб.

И какво да го направя тоя?

Да го убеждавам докато най-накрая размисли? (няма да се случи)
Да отида да го пребия? (да, защото ти така правиш по принцип, нали…направо)
Да си сменя работата на някое място, където хората не се делят на "готини" и "неготини"?

Няма смисъл.
Не. Няма нужда.
Това е война, която вече е спечелена.
От нас.

Доскоро се считаше за престъпление да дадеш на някой друг твоя диск с филм. Вече(по широкия свят) има търговски вериги, занимаващи се с "наемането" на филми. NetFlix, примерно. И онлайн има. Влизаш в Нета и гледаш филм. Легално. Не ме е спряло да ходя на кино.
Някога е имало хора, които са искали да ти забранят да разменяш книги с приятели.
Хората обичат безплатни неща. Така че, върви по дяволите.

Мислел съм бил като петгодишно хлапе. Без дигиталната свобода, щеше да видиш Интернет през крив макарон. А ако големите са като теб, нека да съм вдетинен.
Game over, ashhole. Geek wins.

by Mihail

Мислех си за света, в който живея.
Всеки достатъчно амбициозен мъж иска да промени света около себе си.
Не за друго, ами защото мацките си падат.

Нали знаеш какво казват - "момичетата ще ги впечатлиш с хубав задник, или като промениш света". Или беше чувство за хумор. Все ги бъркам.

Така де. Нищо голямо. Няма да накара Адриана Лима да ми изпече сладкиш и да ми го донесе само по престилка. Говорим си някъде около нивото на сандвич, направен от едно от не-грозните момичета във факултета ми¹

Да влезем в перспектива.

Нашето образование е най-зле

Най-зле в цяла Европа. Естествено, можеш да оспорваш изследванията, но дълбоко в себе си знаеш, че са верни. Даже Сърбия и Румъния са пред нас. По дяволите!

И все пак сме най-умните

България, обаче, има идиотски непропорционално количество талантливи хора.
Световен шампион по шах? В нашата китна и малка държава?
Виждал ли си колко медали са "завоювали"² българите по разните олимпиади по математика и прочее? Адски много. Няма да се отплесвам на тая тема, просто иди в интернет и сравни нашите постижения с тези на, да кажем, Германия. Да, почти винаги сме по-добри от Германия.
Има доста хора със значими научни постижения, от България. Сега, дали живеят тук, е друг въпрос.

Как стават тези работи?

Ами, много просто. Има няколко - малко на брой - глупаво упорити българи, които си късат задниците от работа. Да ги наречем "Т" - талантливи хора.

Защо тогава образованието ни смуче толкова много гъз?

Инерция и статукво, в общи линии.
Естествено, ще ти кажат, че еди-кой си политик нарочно го съсипвал, защото целял да унищожи България и т.н.
Но аз гледам да се ръководя от едно важно правило, преди да си правя заключения:

Не обвинявай на злоба това, което може да се обясни с глупост.

Така де, "бръсначът на Оккам". Ако имаш две равностойни обяснения, по-простото е по-вероятно.

• От една страна имаш хиляди хора активно целящи да закопаят цяла една държава(която дори не е чак толкова важна, реално) и използвайки не държавен преврат или масови безредици, а схема, която ще отнеме минимум десетилетия.
• От друга страна, всички хора са тъпанари. Мисля че това даже мога да го докажа.

Позволи ми да обясня.

Съществуват правила

Колкото и на голям бунтар да се правиш, съществуват правила. Може да си мислиш, че за теб не важат, но грешиш.
Окей, гледай сега. Математическо доказателство.

Знаеш ли защо ти преподават идиоти?

А, сори, пропуснах ли да спомена? Да, преподавателите са зле. В общи линии, всеки изкарал докторска степен, вече за нищо не става. Не знам защо, но имам доказателства.

О, но сигурен съм, че именно ти си изключението, което потвърждава правилото. Ти си диамантът в блатото. Страхотен си, айде да не ме късаш догодина, а?³ Да, тотално.

Запознай се с Доцента

Той е отвъд пенсионна възраст. Всичко, което знае, е остаряло преди повече от двадесет години.
Всяко нещо, което преподава, неминуемо е:

• Грешно като концепция, и бърз път да си заслужиш уволнение, ако го приложиш.
• Натъпкано с толкова грешки, че и да се пробваш, не можеш да го изпълниш.

Събира кворум 6 от 80 човека.
За нещастие, това не е събирателен образ. Това е архетип.

И аз задавам логичния въпрос:

Абе, този човек сигурно някога е бил много умен. Ама вече не е. Защо не му е дискретно намекнат този факт?

И получавам логичния отговор:

Ами, всъщност той щеше да се пенсионира, но беше помолен да остане още няколко години.

Say Whaaaaaa~?

"Такива са правилата. Някой трябва да направи нещо, но засега е така."
Само доктори могат да бъдат преподаватели. Статукво. Може да си най-умният пич на планетата, Увод в Проклетото Програмиране се преподава от доктори.
Сещаш ли се за онези Т от преди малко? Талантливите. Те не могат. Повечето от тях са на по 20-25 години, Не си достатъчно възрастен, момче. Може да има опашка от десет човека, които да искат да вършат работа - за без-шибани-пари - но няма да стане. Впрочем, познай колко от тези хора остават след 25 в България. Само най-смелите…

Аз не искам да му вземам мястото на тоя. Не искам да съм аспирант, доцент, професор, академик и там както им върви йерархията на "корифеите".
Тая работа е гадна. Мога да получавам повече пари работейки като младши програмист на половин работен ден, нелегално. В Индия.
Сериозно, харесва ми знанието, но тази работа е толкова жалка, че реално преподаването ми е хоби. Да, точно така - вместо да ходя на планина, разпускам като помагам на първокурсници да станат малко по-малко тъпи.

Но това не е както трябва. Текущото положение е достойно за присмех. Ще ми дойде някой приятел на гости в София, ще поиска да види къде уча - и ще ме е срам да му покажа.

Не ми пука дали ще успея да накарам приятелите си да се върнат.
Нито дали ще успея да спра приятелите на други хора да си тръгват.
Но ще направя каквото мога, за да превърна моя свят в място, където да не ме е срам да отговоря, като ме питат откъде съм.

Как може да се промени това?

Така де, лесно е да псуваш всички под слънцето. В крайна сметка, аз само глупости ли си дърдоря, или все пак ще взема да свърша нещо по въпроса?
Имам идея. Не е перфектна идея.
В ретроспекция, някой ден може да ми изглежда, че не е била дори добра идея.
Има някакъв шанс да проработи, естествено.
В най-лошия случай, доста на брой мацки ще ми научат името. А, сещаш се, няма такова нещо като негативна реклама⁴ :)
Естествено, че няма да я напиша тук днеска, майтапиш ли се?

by Mihail

Например микровълновата печка. Пърси Спенсър си строял радари най-спокойно. Решил да си изяде шоколадчето, но то се било разтопило. Йей, микро вълните предават много енергия, пуканки за всички!

Много хора се опитват да канализират енергията на случайните идеи. Наричат го Brainstorming. Ето как протича процесът:

Окей, окей, Нескуик. Трябва ни сладък герой, който да е на опаковката.
Нещо, което децата да харесват. Мисли!
Трябва да носи готини дрехи, да кара скейтборд - хлапетата умират за такива неща.
Ще бъде усмихнат и винаги пълен с енергия, но какъв да бъде? Какво животно?

Мисли, мисли! Шоколадова закуска. Топчета. Малки шоколадови топчета, мисли!

Казах почти винаги.

by Mihail

Онлайн системата за оценяване на ФМИ. Моят факултет има такава. Това е голяма крачка напред, спрямо почти всички други, тук и в чужбина.

"Контролните" всъщност са състезания. Първите имат 6.

Ето го и последното състезание(contest_id = 57). Забележи, че до имената пише и по едно номерче(user_id).

http://judge.openfmi.net/spoj0/board.pl?contest_id=57

Ето екранът за търсене. Забележи, че може да се търси едновременно по contest_id и user_id. Както и че се показва списък от (опити за) решения. Всяко от тях има run_id.

http://judge.openfmi.net/spoj0/status.pl

В повечето случаи, след края на състезанието, може да се види какво е писал студентът. Всяко решение има уникален номер. Ето страницата за run_id = 1234.

http://judge.openfmi.net/spoj0/status.pl?run_id=1234

http://www.cs.usyd.edu.au/~scilect/sherlock/

http://www.cs.vu.nl/~dick/sim.html

А това са Шерлок и Сим. Те са програми за засичане на дигитално плагиатство.

Сещаш ли се накъде бия?

Наскоро създадох доста шум във факултета.

И под "факултета" имам предвид Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, не циганската махала.

Просто казвам, защото към края ще се чудиш.
Това е дълго. Може би ще те изподепресира малко. Ако искаш, може да го прескочиш и да се върнеш друг ден? Няма да ти се разсърдя. Но има пикантни части, а и аз искам да го знаеш, който и да си ти.

След тази уговорка…

АААА, Умрииииииии

Заобиколен съм от изпаднали отрепки.

А наистина вярвах. Наистина си мислех, че колкото по-нависоко се изкачвам, толкова по-чист е въздухът. Залъгвах се, че хората всъщност са изначално невинни, че ако си добър с другите, те ще са добри с теб. Че всички искат да са честни, че лъжата е последна защита срещу грубия свят.

Грешах.

Излязох на лов за преписвачи

Винаги съм харесвал Ваймс¹. Сам Ваймс си върши работата. Той е ченге, всички го мразят, но в крайна сметка има истина отвъд думите. Има истина, която не може да бъде купена, нито променена. И аз я търся.

Интересува ме само един въпрос.

Аз в дупка ли уча, или не?

Може би в някой друг век те щяха да бягат, а аз щях да ги гоня, за предпочитане не пеша. Щяха да твърдят, че не те са откраднали кокошките, и че аз съм гад, задето ги спирам. Били гладни, разбираш ли. Ако на тебе ти откраднат кокошките, нямаше да ти мине това оправдание.

И цял живот съм бил прецакван от на-мама-отличничетата.

Видях им преди две седмици ухилените мутри, как ми се смееха, задето са излъгали в моя предмет. В нещото, в което аз съм вложил четири години, а те просто се изпикаха отгоре му.

Видях ги и в гимназията, с мазните фалшиви усмивки. И преди това. Винаги са били тук. А това вече не са деца. Вече не можеш просто да кажеш: "Е, нищо - те ще порастнат."

Вече не. Днес това са измамници, които живеят с лъжа, подкрепят лъжата и се стремят да я задържат. С каквито средства е нужно.

Но все някой трябва да върши работата. Ако ти излъжеш, може би ще стигнеш напред. Може би няма да умреш от глад, но човекът до теб - този, който се труди честно… той ще трябва да работи двойно.

И повечето хора цял живот не осъзнават, че живеят назаем.

Ако не даваш нищо, то това, което вземаш, е откраднато.

Излових около една четвърт от всичките си колеги да мамят в крачка.

Много неприятен процент. 25.

Така де, когато стане въпрос за образованието ми, аз съм горд от мястото където уча.

Неведнъж съм тръбял, че пред нас другите нищо не струват. Но дали съм бил прав, когато един от всеки четири е измамник?

А това дори не са всички. Нарочно се постарах да използвам най-тъпия алгоритъм. Да хвана възможно най-малко хора. Само за сплашване. Да видят, че не се майтапя, да си вземат поука за следващия път.

Не си взеха. Няма и да си вземат.

А днес имах свободно време.

Вместо да ям диня до пръсване, реших да се позанимая с наука. Какво е наука? Онова нещо, което е напълно безспорно вярно, но въпреки това всеки твърди, че е грешно.

А именно - да си оптимизирам техниката за ловене.

Какво може да се прави, за да се ловят лошите?

Основно с допълнителна информация.

Проблемът е, че при 70 човека участващи, напълно възможно е двама души случайно да са написали много приличащи си програми. И някои се оправдават, че точно така се е случило. Естествено, четирима едновременно вече малко много идва. А и при средно около 3% съвпадение, да казваш, че твоите 87% са случайност - няколко въпросителни се появяват.

• Табулации. Новите редове в кода често са по-навътре, за да отбележат, че започва нова част от програмата. В залата, в която се провежда изпитът е оборудвана с Microsoft Visual Studio 2005. Тази програма бута редовете навътре по специфичен начин. Може би най-често срещаният вариант на залъгване е някой да вземе чужд сорс код и да промени по някакъв начин табулациите. Ако два сорса са еднакви, но единият е с различни табулации, най-вероятно някой нарочно ги е сменил(уж за да ме заблуди)
• Сменени имена на променливи или printf/cout. Това е най-старият трик в книгата. Никой не се хваща.
• Код, който не прави нищо. Един пич беше сложил това:

 int f=3; while(f) { for (int s=0;s<10;s++) if(s==7) f--; k++; } k=k-3; 

• Групички. Ако две момичета винаги ходят заедно, седят на съседни чинове и т.н., а едната е преписала - какъв е шансът и другата да е? Твърде голям, както изглежда. Имам някаква идея кой с кого е приятел. А във ФМИ, както и на всяко друго място под слънцето, хората се разделят на групички. Красиви и грозни, готини и загубеняци. Ако хвана двама от групичка, почвам да търся останалите. До момента нито веднъж не съм се оказал в грешка. За нещастие.
• Компилиране. Ще се учудиш точно колко еднакви са два преписани компилирани сорса. В пъти по-ясно е всичко.

След днес съм още по-разочарован от хората

Излиза, че още повече хора са лъжци. Хванах поне още десет нови човека. Едно голямо по дяволите.

Но това е проблем на по-ниско ниво.

Не е проблем, че преписват.
Няма да се правя на светец. И на мен ми се е искало да можех да преписвам. Нито веднъж не съм успял, но тази некадърност си е лично моя и няма кого да обвинявам.

Това е проблем на съзнанието

Реакцията на преподавателите, когато обявих находките си?

Хмм, много странно, не мога да намеря "Михаил Минков" в списъка с преподавателите по ДАА…

(Дизайн и Анализ на Алгоритми)

Значи това кой е преписвал и кой не най - добре да оставиш това решение на преподавателите ( ако ти смяташ, че можеш да водиш курса по добре догодина можеш да го водиш ти ).

Да, разбирам. След това отидоха един на друг да си обясняват колко големи професионалисти са. Супер. И съм сигурен, че тотално щяха да направят тази елементарна, бърза проверка. След малко.
Аз много добре знам какво означава след малко, задник такъв.
Единственият ръководител на курса, който се изказа позитивно за цялото начинание беше (о, какво съвпадение) единственият, който реално си направи труда да се появи на шибаното контролно. Браво. Вие вършите страхотна работа. Тотално не трябва да си анулирате целия курс, който и без това се преподава под три-четири различни имена.

Реакцията на студентите?

Помолих колегите да си признаят, че са преписвали - за да се спести на всички унижението. Това е стандартен поход, прилаган от много години.
Имаше няколко смели хора. Повечето, обаче, си признаха след като публикувах резултатите.

Колеги, реших и аз да взема отношение. Може би преподавателите не знаят, че Мишо в момента е в депресия и се е сринал психически (фака че си тръгна от контролното по ОС е поредното потвърждение) защото разбра за приятелката си… Публична тайна е, че тя прави секс с доста момчета, но никой не знае дали прави с него, защото той е прекалено зает да виси онлайн и да сравнява кодове и да получава "нирвани" слушайки Кондьо и Бони. Аз не смятам, че факта че приятелката му не пави секс с него а с други означава, че мишо трябва да се закача с нас и да си излива вътрешния гняв в онлайн пространството. Ако му е толкова гадно да поговори с момичето и да стигнат до консенсус, а не да смята че колегите му са му виновни и да се опита да ги злепоставя …

Имаше и няколко не-бавно-развиващи отговора. Но повечето бяха такива. Хората обвиняват мен.

Обвиняват мен, задето съм взел публично достъпна информация и съм обърнал внимание на факта, че се превръщаме във вечерно училище.
Обвиняват мен, защото ако просто си бях мълчал, всички щяха да имат шестици. Млъкни, не съм свършил.
Ако просто всички си бяха заврели главите в пясъка(или в задника), цялата работа щеше да отмине, щеше да има идилия. Това е психологическа грешка. Имат грешен поток на мислите, някъде в мозъците им причинно-следствената връзка е дотам извратена(за да не чувстват вина), че просто търсят някой, когото да обвинят. Нека те светна, виновният си ти.

Какво повече мога да кажа, диалозите във Факултета по Математика и Информатика на Софийския Университет протичат така:

A: Ей, здрасти. Хванах те да преписваш - що не вземеш да се извиниш, а?
B: Гаджето ти е курва.

Напомням, факултетът не е циганската махала.
Обвиниха ме, че заради мен ще останат бездомни, че нарушавам личните им свободи, че руша демокрацията… докъде може да стигне човек ако не иска да си признае… сигурно всеки крадец на света говори същите неща пред съда. И сигурно ако ги пусна да си ходят сега, след това някой друг ще пусне и крадеца. И след това отиде държавата у реката.

Преписвал съм в гимназията, във ФМИ, и ще преписвам занапред в живота. Ако играеш само по правилата няма да успееш никога. Хората казват че целта оправдава средствата. Ако ти се отдаде възможност я използвай, не вярвам някой да не го е правил.

Браво, пич(оправих ти правописа, бтв. Тъкмо 8 грешки в четири изречения). Исках някой да покаже, че притежава гръбнак. Макар по напълно противоположен начин, все пак го направи. И съм напълно съгласен с теб. Освен за този път.
Това е университет. Тук вече си минал силните ветрове. Не се бориш срещу безлична корпорация, това не е градският транспорт, който взема все повече, но дава все същото. Това е изкуствена система, създадена от нас. Това е все едно да кажеш, че спазваш диета, но още на първия ден да се натъпчеш с хамбургери, защото правилата са за загубеняци. Все едно да вдигаш 120 от лежанка. С две приятелчета, да ти помагат. Ти си тук, за да се развиваш. Ако имаш отлична диплома, но си балък, какво ще струва тя? Ще минат 2-3 години и ще се разчуе, че факултетът бълва некадърници.

Напомнят ми на второкласници. Когато на много хора мечтата им е "Всички на света да са милиардери". Уникално грешна мечта, какво да се прави.

Ама защо ли не?
Всички са отличници, керванът си върви. Ние се заблуждаваме, че сме елитни…

Университетът потъва все по-надълбоко в една кал

…която всъщност е лайна.

Държавата запада, все някой друг е виновен

Аз съм на мнение, че България е на световно ниво. Има неща, в които ние наистина се справяме добре. Не футбол, очевидно, но има.
Което не означава, че можем просто година след година да се правим, че се развиваме, а всъщност да вземаме все повече назаем от някой друг. Вярно, всички държави го правят. Но Америка е най-голямата световна сила - ако те могат да си позволят да бъдат мързеливи некадърници², то ние не можем. Защото сме забележимо по-малки.

Имаше и свестни хора

Потърсиха ме и няколко незлобни, некомплексирани индивиди. Бях искрено зарадван от факта. Да кажем само, че догодина не само в курса по алгоритми ще има системи за засичане на плагиатите. Може би все още има надежда да тръгнем нагоре?

Така че

Прави каквото искаш. От теб си зависи какъв ще бъде животът ти - дали ще живееш назаем.
Моята професия не изисква носене на тежки предмети и е доста добре платена - смятам я за моето преписване в живота и всяко нещо в повече на това ми се струва прекалено.
Ти си знаеш - ама ако родителите те питат как си и дали имаш нужда от още пари(винаги да, естествено), и как върви ученето… ще им отговориш ли честно?

by Mihail

Новото ми работно място кърти гъз. Някой по-културен би казал, че отделя части от задница, но това не съм аз.

И идва логичният въпрос. Как да различа хубавата работа от фирмата-ще-фалира-след-шест-месеца работа?

Това е тема разнищвана до немай-къде, естествено. Хората от доста време се опитват да разпознаят некадърните шефове. Очевидно неуспешно. Да видим сега…

Първо - наистина ли е толкова яка работата?

Второ, ама откъде такъв късмет?

Моята фирма

Какво чакаш?

Ако нещо от горните думи ти звучи нереално - събуди се!
Има места, където ще се държат с теб като с човек, не роб или враг. Има фирми, които печелят от качествена стока(онекаигратанидастанеяканекаигратанидастанеяканекаигратанидастанеяка), а не от обиране на служителите си.
Ако нещо ти липсва, знай че светът е голям и там има място, където всичко е наред.
Винаги има избор.

by Mihail

Не-е. Аз мразя наред.

България не е скапана.

Секунда, секунда. Нямам предвид буквално да не е. Просто…

Всяка държава е скапана.

Наистина ли мислеше, че сме специални?

Наистина наистина?

За нещастие, дори в провала си не сме чак толкова уникални.
Естествено, някои по-богати страни държат да изтъкнат факта, че са по-богати. В Германия има летища колкото някои наши по-малки градове. Но как става тази работа? Нима наистина са толкова по-добри от нас? Нима съвсем нямаме шанс? В такъв случай май най-добре ще е просто да си спретнем едно колективно самоубийство и да оставим на по-висшите раси подробен списък с природните ресурси на китната ни държавица.

Свикнал съм да го чувам това отдвана. Естествено, в типично човешки стил¹, разделението продължава на всички нива. Слушал съм двучасови лекции от софиянци защо в София живеят само по-умни хора, отколкото на другите места. Аде бе? Аз съм от Варна. И уча информатика. Аз по-умен ли съм от един софийски вестникар? Да, аз съм по-умен от средностатистическия човек, който продава вестници. Нещо повече, аз съм по-умен и от средния немски вестникар, и от английския вестникар, даже и от проклетото американче, което хвърля списания от велосипеда си рано сутрин. Виж, от швейцарски физик сигурно не съм по-умен.

Ето ти отговора.

Прави нещо специално и хората ще те търсят. И никога, никога, никога не обвинявай нищо и никой, ако има дори и миниатюрен шанс вината да е в теб.
Не ти е България крива. Виждал съм твърде много дебели, некадърни, необразовани Американци², за да се заблуждавам, че те просто са по-добри. Не е вярно.

Един човек може да победи друг, защото е по-умен.

Една държава може да бие друга с ресурси, груба сила или чиста подлост.

Така де, освен ако не си говорим за Съветския съюз срещу Кралство Монако, шансът е, че и в двете страни има достатъчно учени хора, които да проектират мостове и да произвеждат лекарства. Нека да го кажа по друг начин:

В България има толкова умни индивиди, че от цял свят се надпреварват да ги търсят за работа.

Не съм видял кадърен, мотивиран човек да стои гладен

И чаак пък да е свършила работата за вършене пак не ми се вярва. Основният проблем идва от факта, че голяма част от оплакващите се имат квалификации основно за продавачи в магзини. А такива се намират лесно и се уволняват лесно.
И как така става, че почти всички можещи и самоуки студенти(където/каквото и да учат) още в първи курс си намират какво да работят?
Нещо, което много ме зарадва преди време, беше една анкета сред българските програмисти. Освен стандартните въпроси кой какви програми създава и т.н. имаше и въпроси за емиграцията. Много повече от половината запитани бяха отговорили, че

1. Да, мога да се реализирам в България и
2. Не, не бих емигрирал дори и при лесна възможност.

Защо са отговорили така? Ами, емигрирай и ще разбереш.

Да, тук има престъпност. Адски силна, огранизирана, мафиотска престъпност.
Да, политиците са хлъзгави, лъжливи копелета.
Природата отива по дяволите.
Образованието отива по дяволите.
И хората надебеляват все повече.

Наистина ли мислиш, че другаде е различно?

• Само дето средното тегло на американките вече е към 80 кила. Осемдесет килограма средно.
• И през 2008-а почти 3 милиона души в Америка са изгубили работата си.
• И, както се оказва, през последните години са водили неоправдана, измислена война в Ирак. Да не споменавам неуспешна. С всички средства, включително някои по традиция запазени само за най-злобните терористи. Страна, която измъчва затворниците си и убива цивилни защото са от грешната раса… ахм, я пак, кои бяха добрите?
• Тези хора не могат да се споразумеят за проклетата еволюция, по дяволите. Съществува многомилионно движение създадено единствено с цел да опровергае постиженията на науката от последните двеста години. Знаеш ли какво се преподава в час в Тексас? Че динозаврите са измрели(Преди 6000 години), защото на ноевия ковчег не е имало място за тях.

И ти искаш да емигрираш?

България била тази скапана държава?
Какво по дяволите не е наред с теб? Да не би като са раздавали гените на неидиотизма да е имало концерт на Преслава?

Всъщност, да. Има места на света, където не е като при нас. Наричат се страни от третия свят. Ние поне не си закачулваме жените, по-малко от 30% от населението е болно от спин, и имаме по повече от 5 лева на седмица. Само по тези критерии, бием сборно към 50% от планетата.

Но да, в тая скапана държава човек цял живот се бъхти за нищо.

В тая скапана държава човек цял живот се бъхти за нищо

Ето, бате. Вече шест месеца тука работя и не съм спестил един лев. Един! Сега ако бях в Германия, да съм натрупал състояние вече. Щях мерцедес да карам.

Това ми го каза, естествено, един таксиджия. Не, пич. Нека те светна. Не си спестил един лев не защото България те е обрала. А защото работата ти е да караш проклета кола. Никой никъде няма да ти плаща милиони за нея, защото е тъпа работа. Твърде много хора могат да я вършат. Естествено, в Германия получават адски много пари. Инженерите, програмистите и лекарите. Може би трябваше да стоиш малко повече в училище, а?

Дори един емигрант не се върна по-добър

Какъвто заминеш, такъв ще се върнеш.
Любимият ми пример за това е съученикът, който цяла година се фукаше как щял да ходи да учи Икономика в Америка(При това само за 30 000 долара на година!). Америка, онази държава дето кажи-речи срина света с некадърни сделки. Просто се надявам и на него да му е толкова смешно, колкото на мен.

Чужбината не е просто вълшебна пръчка. Не е мястото, където нещата се оправят.
Знам че искаш да бъде. Знам, че е по-лесно да си бунтовникът, поробеният онеправдан талантлив Българин, за който съдбата е изтеглила губещата карта. Но истината е, че не се бориш срещу нищо, а просто си позьор. Ти си некадърен колкото всички нас, на този или на отсрещния бряг, където тревата не е по-зелена, а просто е боядисана.

Учи, стани добър, хвани се на работа, млъкни и спри да се оплакваш.
В обратен ред.

by Mihail

С едно изречение, ако живееш в двадесет и първи век, но те е страх от прогреса - ти, мой човек, си идиот.

The situation

Търся си апартамент в близост до факултета. Не защото съм останал без къща, а поради желание един ден да отида на лекция започваща преди 13:00.

И отивам на някави сайтове за недвижими имоти.

Ооооох.

Така де, всички са се изръсили за някакъв шаблон и за някакъв сайт. Знаем как става. Тъпи мениджъри, начинаещ програмист. Всеки от някъде трябва да тръгне да се учи и това някъде често са сайтовете на агенции.

Обаче, тук идва некадърността.

Пълната ти с клишета страница е неинформативна, но безвредна. Хората са дали едни пари, без да знаят какво искат. И са го получили.

спам спам спам спам…

Днес агентката по недвижими имоти ми е позвъняла сигурно осем пъти. А денят не е и преполовил.
Всеки път едно и също.

Ало, тука има една обява за апартамент еди-къде си.
- Аха… за колкото пари се уговорихме ли е?
Ами, не-е-е 50 Евро по-скъп е (те обичат да казват 50 евро, защото звучи по-малко от 100 лева)
- Добре… В близост до ФМИ ли е?
Ами-и, има автобус до него.
- … Квадратурата?
Е-е-е малко по-малка е отколкото говорихме, ама хайде сега. Да уговоря ли оглед? Днеска от X до Y часа?
- Ъъх… добре, хайде (казвам аз, знаейки какво ще последва)

Минават 10 минути.

Ало, пак съм аз. Тука се оказа, че за днеска няма да стане, хайде за утре?
- Както и да е, все едно, ок.

Минават 10 минути.

Ало, пак съм аз. Ами то се оказа, че всъщност той собственикът го бил дал вече под наем още вчера, съжалявам.
- …

Да, знаеш ли какво? Майната ти. Може да си красива колкото си искаш(и само да не съм чул, че за продавач, всъщност прекупвач, се изискват особени интелектуални дарби), но това не ти дава правото да ми губиш времето. Така де, смяташ да ме занимаваш по два часа на ден, всеки ден. След това да ти плащам за огледи на вече наети апартаменти(или, алтернативата - непостроени. Това беше най-wtf огледа въобще - "Ами, тука ще има едни стаи-и-и"). След това да ти дам 300 лева комисионна?

Айде бе.

Естествено, тази компания няма да вземе пари от мен.
Всеки път, когато телефонът ми звънне, ми нарушава концентрацията. На работното място. На мен и на всички други около мен. И като звъни по 1000 пъти - работният ден отиде на кино.

Решението?

Просто ми пиши в Скайп, егати. Не е топлата вода. Не трябва да изхарчиш 30000 лева за нова електронна система. Има нов имот - пращаш ми съобщение. Аз ти казвам Да/Не. НЕ провеждаме по 4 разговора на ден за сделка, която няма шанс да се състои. Не ми пречиш.
Всъщност, Туитър. Тази почти изцяло безполезна система е перфектна за тези хора. Бързи, кратки, съобщения. Ето пример:

Лозенец, 110кв., 300 евро, тристаен. От 15.05.2009. За повече информация кликни Тук

Перфектно. Кратко, ясно, бързо. И пращаш едно съобщение, а всички следящи туитъра на агенцията са информирани. Даже и SMS-и може да праща. Ето. Реших ти всичките проблеми. Сега престани да ми пречиш.
Де да имаше такива апартаменти, впрочем.

Задължителният вездесъщ немит мракобесен хейтър

Естествено, когато споделих идеята с разни хора, срещнах вълна от неодобрение.

Ама ти нали знаеш колко малко хора ползват Туитър? Или въобще интернет? Сигурно под 10%.

Да, да. Ти "гледаш филм", съседът ти "гледа филм", всички отиват да "гледат филм". Щом можеш да влезеш в арената, можеш да влезеш и на сайта на агенцията. Пък и нужно ли е да се затварят старите начини за информиране? Пак ще има сайт. Но да кажеш, че под 10% от българите използват интернет. Да, тежко е. В нашата страна, където копаем нивите си с лопати, изработени от дърво.

Ама нали знаеш колко много грешки ще има? Все някой ще набере адреса грешно, или ще запише грешна цена…

Аха, защото в текущия вариант, по телефона, никога не стават грешки. Сериозно, същото нещо може да се каже и за предишното нововъведение: "Ама по телефона все някой ще го каже грешно. Я по-добре всички да стоим на опашка пред офиса и когато се освободи апартамент, направо ще ходим на оглед."; Живей във шибания днес, мамка ти! Или какво? Притесняваш се, че уеб-камерата ще ти вземе душата?

По дяволите, няма да изброявам.

Знам, има непропорционално количество некадърност в Интернет. Има голям шанс всеки "програмист" всъщност да е неуспял дребен мошеник.
Да, трудно е. Не е лесно. Елементарно е това, което тази задача не е. Седни и използвай това малко нещо, наречено мозък. Защото някога, някой си е казал: "Какво, да пускам реклами по радиото? То е просто сезонна мода, много скоро ще отмине".
Това. Не е. Оправдание. Един ден ще се събудиш, всички около теб ще ти се смеят, ще си динозавър. На тридесет. Само казвам.

by Mihail

Само дето повечето хора не знаят какво математиците разбират под "игра".

Седлова точка

Знаеше ли го това?
Седлова точка е такава точка от графиката на функция на два параметъра, в която по единия параметър има максимум, а по другия - минимум¹.

Така де.

В антагонистична дискретна² игра, седлова точка е такава, която е максимална в реда на матрицата на резултатите си, но минимална в стълба.

Така де.

Седлова точка е там, където аз печеля, а оня, другия задник - губи.
Реално цялата теория на игрите се състои от много елементарни наблюдения, всяко едно тривиално само по себе си, но накуп ти дават печелившата формула.
А сега - по темата.

Кой е правилният начин да спечелиш живота?

Естествено, всеки полуинтелигентен студент по философия ще ти каже, че такова нещо не съществува. Важен е пътят, а не крайната точка. Трябва да постигнеш мир със себе си и да осъзнаеш мястото си в…

Майната им на тези хора. Не ми пука за цялостната картинка. Интересуват ме дребните неща. Разделяй и владей.
Интересува ме…

Как да прецакам градския транспорт?

Това е един пример. Просто той ми хрумна. Нещото, което искам да кажа е, че в почти всяка част от живота нещата много лесно се разбиват на стратегии. И, ако се загледа човек, много очевидно има оптимален начин да играеш играта.

Окей, схема. Левче за билет в автобуса. Как пък толкова много взе, че поскъпна тоя бензин?
Честно казано, аз не съм напълно убеден, че Градски Транспорт наистина са на ръба на просешката тояга и се мъчат да свържат двата края, и затова са новите цени.
Така де, напълно подкрепям желанието им да плащат реални заплати и да осигуряват качествена услуга при превозването на хора.
Само дето те всъщност не го правят. Така де, стачките на всеки еди-колко-си месеца са сравнително показателни за заплатите. Показателни и за манталитета на шофьорите, но това е друга тема.

Става дума, че проклет да съм, ако си плащам по левче на пътуване, за да се возя в някакъв икарус от комунистическо време без лампи в него, късно вечерта.
Проклет да съм, ако ще си плащам по левче, за да се возя в претъпкан, ама наистина крайници-стърчат-от-вратата-моми-забременяват претъпкан автобус към студентски град. (или въобще ако живея там, но както и да е)
И осем автобуса един зад друг след час чакане не е същото като "минава осем пъти на час".
Майната му на това.

Теория на игрите. Матрица на теглата. Седлова точка.

В света на числата всичко е просто. Черно и бяло, няма корумпирани политици, няма незаменими мошеници, няма компромиси. Ето аз как виждам нещата.

Вземаш лист и химикал, смяташ и каквото излезе - това е вярно.
През последните всички хиляди години от човешката история сме усъвършенствали тази система, но ти ще пробваш да взимаш решения без да ползваш логика, нали? Успех с това.

Хайде да ми намериш оптимална стратегия в горната табличка, а?
Става дума за София. На повечето други места в България, за щастие, има поне малко разум вложен в схемата.

Там е работата, че вероятностите нямат памет!

Хипотетична ситуация:
Комета с определен размер X удря Земята средно веднъж на 750 хиляди години. Последният път когато толкова голяма комета е ударила Земята е бил преди 700 хиляди кодини.
След колко време се очаква Земята да бъде ударена от комета с размер X?
Правилният отговор? Средно около 750 хиляди години.

В един по-тривиален вариант: Без значение колко пъти си купиш билетче за автобуса. В единия път, когато забравиш да си купиш, контролата ще дойде и ще те цака 10 лева. Това, че си си купувал досега не ти дава имунитет вбъдеще. Т.е. хем плащаш билетче, хем глоба. Случвало ми се е, тъпо е. Още по-тъпо е с карта.

Три контроли подред

А какво става ако в три поредни дни мине контрола и три пъти те тараши? 30 лева отидоха. Какво правиш тогава? Е, най-тъпото нещо ще е тогава да отидеш да си купиш карти-и-билети-за-проверка. Те вече са те глобили, наред ли си! Няма да си върнеш парите обратно, така просто им даваш още повече. Ама страхът е голямо шубе.

Така че, майната му. Това е система. Математическа система, при това. Риск, оценка и т.н.
Банкерите изкарват милиарди с точно 1:1 същите тънки сметки. А аз да не мога да си спестя едно ходене до билетния център на половин град разстояние? Айде бе.

Просто не би трябвало да мога да правя така.

Ама мога. Системата е счупена. Да си я оправят. Има причина във всеки един друг град да има по един кондуктор на автобус. И всеки път когато се кача в автобус, да треперя дали са ми останали билети? Мерси.

Един път влезе контрола в автобуса. Няколко човека замръзнаха. Аз си говорех с една колежка и небрежно я попитах:

Впрочем, имаш ли да ми услужиш с 10 лева?

След известен брой малки нервни кризи, все пак ми даде десетачка. Знам, никога нямам кеш. Твърде бързо свършват, ако имаш 100 лева в джоба. Върнах и' ги на първия срещнат банкомат.
Платих на контрольора, пожелах му приятен ден.
Каката щеше да припадне. О, ама всички ни гледат. Ама това е толкова срамно. Как можеш да правиш така, не се ли притесняваш от хората?
Не, знаеш ли какво? Въобще не се притеснявам от хората. Погледнах в очите на дявола Смърт и му се изсмях в лицето. Оф сори, тука някакъв Power Metal дрънчи.
Въобще не се притеснявам от хората. Сметнах сметките и числата ми казаха верния отговор.

Знам, изглежда странно, но

Оптималната стратегия е просто да си плащаш глобите

Контролите минават толкова нарядко, че си струва. Момичето почервеня и пребледня 3 пъти докато разбере какво се случва. Но знаеш ли какво, прекрасна? Днес загубих 10 лева. Ама последния месец всеки ден печелех по 2³.

Игра

Естествено, идва въпросът "Добре де, защо просто да не си плащам никога?". Нямам отговор. Аз гледам да си плащам сметките. Наемът навреме, в пълен размер и т.н. Всякакви заеми - също. Въпрос на морал, предполагам. Въпрос дали вярваш в нещо.

Обаче, когато някоя система е счупена, най-доброто нещо, което можеш да направиш е да предупредиш, че е счупена - чрез демонстрация. Всичко е игра.
Надявам се някой ден на Софийски Градски Транспорт ще им уври главата. Новата, осем-милионно-еврова система за електронно дупчене на електронни билетчета, естествено, ми убива надеждите.

by Mihail

Но е време за разбиване на кодове.
Аха, точно това се прави в курса по криптография.

Реших да запълня една празнина в уикито на ФМИ - курса по криптография. Той е забележимо труден, така че досега никой не си е направил труда да качи изчерпателни лекции. Сигурно и никой няма да си направи.
Но, поне за практическата част, мога да се включа :)
Шифъри, теория на числата, трудна трудна математика. В момента не знам всичко, което ще ми е нужно за целта, но ще се постарая, все пак.

Та, на тази страничка се намират нещата, които ще качвам там. Ще кача колкото мога, но без гаранции - някои от тези неща имам чувството, че са дадени просто за понижение на самочувствието. :) Има интересни занимавки. Всеки стараещ-се-да-не-бъде-глупав човек ще може да намери час-два занимание там. Стига да има толкова време за губене, де. Във всеки случай, там има умни проблеми и, надявам се, умни решения.

Това беше породено от едно наскорошно ми прозрение. Всмисъл, днескашно.

Няма такова нещо като умен човек

Има просто човек, който преписва по по-сложни предмети.
Това го разбрах днес, когато ме шашнаха едни колеги с гениалната си схема за решаване на задачите по криптография. Естествено, казвам "Задачи", защото те технически са точно това, но реално не става въпрос за скучните безкрайни еднообразни сборници, а за разбивания на шифри. Първите няколко по-лесни, след това стават вече гадни. Ама шифри, по дяволите! Точно в стил шпионски филми - има таен код, ти трябва да разбиеш системата. Е, има го и моментът, в който са N пъти по-сложни от тези във филмите, но хайде сега.
Та, гениалната система:

Ами, еди-кой-си е решил 8 (от 18) неща и ние ще отидем да ги вземем от него.

Сериозно, точно това. Без никакво оправдание. Просто "Отиваме и преписваме". Не че не съм свикнал, де. Във ФМИ всеки средностатистически студент така си взима изпитите. Ама по дяволите, това не са обикновени студенти. Този курс е труден, записват го почти изцяло само хора занимаващи се сериозно с математика години преди да влязат в университета. Най-често т.нар. състезатели, представители на разни национални отбори¹.
И искаш да ми кажеш, че тези хора преписват? Светила, към които да гледаш нагоре и да се стремиш да достигнеш нивото им? Е, в моя случай на кажи-речи безкрайна гордост, да гледаш настрани и леко по диагонал, и да се стремиш да им покажеш, че нивото им всъщност не струва колкото си мислят, но там е основната идея. Остава въпросът от кого точно преписва един медалист от международна олимпиада. Ако трябваше да предположа, бих казал Волтрон.

Така де, малко е разочароващо. В смисъл, очаквах поне на най-високото ниво да има малко чест. Не преписваш, защото просто така не се прави. Принципи.
Най-малкото не го правиш, защото ако измислиш нещата сам, ще станеш по-умен.
Oh well, явно никой не е имунизиран от Мама-трябва-да-отгледа-отличниче синдрома.

Но на кого въобще му пука за това?
На големите фирми.

Майната им на големите фирми

Безлични, поради самия си размер. Но в такива места можеш да се уредиш да работиш не заради умения или предишна свършена работа. А просто със сертификати и оценки.
Само ми се губи връзката защо точно "най-умните" хора се стараят да работят на омразни затънтени места, но както и да е. Във всеки случай, това са хората, които постоянно обясняват в кой университет каква стипендия давали и кой къде щял да емигрира после.

Майната им на "умните" хора

Честно казано, да се махат. Ще започна да се отнасям с "генийчетата на мама" специално, когато получа доказателство, че са специални. Повече от 80% от съдържанието на http://fmi.wikidot.com е създадено от "обикновени" хора, стараещи се да направят нещо качествено. Средната възраст на администраторите във Уикипедия е нещо като 17 години, по дяволите. Там е работата, че е доста по-ценно да искаш да постигнеш нещо, отколкото вече да имаш големи умения. Тоест, дори и най-трудните неща се научават с времето, но ако просто не ти се занимава, няма как да стане.

А вече имам и доказателство, че "умните" студенти са същите нещастници като всички останали. Малко разочароващо, наистина. Щеше да ми е по-хубаво, ако имах цел малко настрани и по диагонал, към която да се стремя.

Oh well.
Аз поне няма да мамя. Пък нека после еди-кой-си да ми обяснява колко е голям пич.

by Mihail

Светът е пълен с излишни хора, които няма нужда да познаваш. Единствената причина да имам Фейсбук профил е възможността да си пазя изчерпателен списък с неодобрени контакти - хора, които не харесвам. Очевидно всеки човек, който някога съм познавал, е решил че иска да сме "приятели". Вземи си подсладеното лигавене и да те няма.
Ето как трябва да отговориш на всеки следващ загубеняк, който си мисли, че може да запълни липсата на приятели в посредствения си живот с "приятели" в някаква прокълната социална мрежа. Можеше да пробва да се държи добре с хората в реалността. Всеки надут пуяк, всяка тъпа кифла.

Здрасти.
От поне две години не сме си говорили. Дори и преди това не те харесвах. Виждали сме се общо пет пъти, като през повечето време ти беше твърде зает(а) да се правиш на по-готин(а) от всички останали, изсмуквайки цялата енергия от хората около себе си в процеса. Знам, мислиш си, че притежаваш свежест и оригиналност, но това всъщност е част от проблема.
Съжалавам. Не е от мен, от теб е.
Единствената причина въобще да се познаваме е това, че някой от познатите ти не е толкова голям провал, колкото теб. Можеш да се успокояваш с мисълта, че не е нужно да притежаваш личностни качества - или въобще личност - за да накараш хора да се определят като твои виртуални "приятели". В крайна сметка, не е важно да те харесват заради това, което си - важно е да те харесват, нали? За мен, обаче, тази дума има истинско значение, невключващо хора като теб.
Пожелавам ти успешен живот, някъде далече от мен.

Важно е да сложиш (а) на разните места. Така ще се усети, че не заслужава дори лично обръщение.

by Mihail

От известно време си го мисля това.
Ти не обичаш гаджето си. Сори. Факт.

Окей, първо да обясня една думичка:

Clique

На български се превежда "Клика".
Това е термин от теорията на графите. Клика с N върха означава пълен граф с N върха. Един вид N човека, всеки от които познава всеки друг.
Думата идва от разговорния речник, където означава…ами, групичка. Групичка хора, споделящи интереси или социален статус.
Например, "кликата на мажоретките".

Хората се разделят на групички

На клики, един вид. Най-често всеки принадлежи на точно една групичка. Забелязва се най-лесно в началното училище - винаги има две красиви момичета и те винаги се мразят взаимно.
Съответно, можеш да се сприятелиш най-много с едната. Но по-често с никоя. Тогава си в групичката на загубеняците. Естествено, има готини загубеняци и загубеняци загубеняци. Тоест, там също има разделение. Много е трудно да намериш няколко човека, които да не се мразят взаимно¹.

И си казваш:

"Окей, това беше зле, но…

в гимназията вече ще има по-свестни хора, нали? Отиваш в хубава гимназия, там има хубави хора?"
След една година там беше очевидно, че съм грешал. Доста очевидно всяко момиче имаше по една "най-добра приятелка" и кажи-речи не говореше с никой друг представител на пола си. При момчетата групичките бяха по трима-четирима, но работата беше същата. Съответно, всеки извън групичката ти бива мразен. Или най-малкото нехаресван. Предполагам някой по-заинтересован от мен, би могъл да извади някаква математическа зависимост от това.
Освен че грубо бях надценил МГ Варна, не бях прав поради много по-елементарни съображения.

Просто няма гимназия, в която това да не се случва. Можеш да подбираш двадесет поколения възпитаници на бръшляновата лига и в крайна сметка пак ще са същите задници.

Реално, имайки предвид благородниците в исторически план, най-вероятно ще е даже по-зле.

Сериозно, в ретроспекция… чак се чудя как може да съм си мислел, че в Университета ще бъде различно. Глупав, глупав.
Както и да е. Нека да анализираме малко хорското поведение, ок? Ще си играем на учени.

Ти не обичаш гаджето си

(Хипотеза на Минков)

Това ще доказваме днес.
Окей, ясно е, че хората се разделят на клики. Всеки човек някога живял на Земята го знае. Политически партии или панаири по плетене - едно и също. Имаме нужда да се събираме с хора като нас. Или да изолираме хора, различни от нас.

Да си в групичка не е задължително нещо лошо

Например съюз на лудите учени изобретатели или клуб на милионерите гении супермодели. Иска ти се да си в тези, нали? Няма да е прекалено зле. В смисъл, много хора пак няма да те харесват, но поне ще знаеш, че си сред свои.
Във всеки случай, ще знаеш, че ако се запознаеш с красива мацка докато двамата едновременно посягате към последния радиоактивен изотоп на ежегодната разпродажба на СЛУИ - то със сигурност сте един за друг.

На практика не е винаги точно такъв случаят

Аз, например. Определено не приличам на Брад Пит. Не съм богат. Специално обръщам внимание да се обличам колкото се може по-неофициално, за да не ми е жал когато неминуемо скъсам поредния комплект дрехи. Когато си с тениска и дънки, не ти пука че минаваш през горичката. Като характер съм забележимо далеч от човекът, който е приятел на всички.
И все пак, в гимназията повече от половината момичета от моя клас в някой момент са искали да ходим(мразя я тази дума). Аз, след първия път, вече си бях научил урока, но все пак това ме накара да се замисля. Защо? Очевидно не сме съвместими с повечето от тях. И едва ли намират в мен нещо чак пък толкова уникално. Защо продължават да се опитват? Защото - ние сме в един клас, познаваме се и така е по-лесно. При все цялото репчене за бунтарство и оригиналност, днешните тийнейджъри са утрешните държавни служители. Като се вгледах по-внимателно, след време се оказа, че просто кажи-речи всяко (просто) момиче се пробва с всяко момче.

Работата е там, че…

Има силни и слаби връзки между хората

Естествено че няма да ходиш с някой непознат. Така де, има хора, които забиват непознати, но това е за една нощ. Няма да се изнесеш да живееш с някой, който познаваш от вчера². Естествено че познаваш човека до себе си. Може даже да сте приятели. Най-вероятно сте в една групичка. Това лошо ли е? Зависи. Каква ви е връзката? Има силни и слаби връзки.

Например, с хората от курса по Съвременно Функционално Програмиране имаш силна връзка. Това са все хора, които имат същите интереси като теб. Шансът за обща тема на разговор е голям(макар и тема, която за повечето хора няма да е интересна :) ). Това са хора, които са избрали да правят същото нещо като теб. Така де, ако ти си Аз, във всеки случай.

От друга страна, със съседите си в общежитието имаш слаба връзка. Това са просто хора, които са на малко разстояние от теб. Близки, само че в буквален смисъл. Нека ти го кажа в прав текст:

Ако ходиш със съседката, то ти най-вероятно си загубеняк.

Не е на 100%, но е кажи-речи сигурно.

Това което се опитвам да кажа е, че под връзки между хората нямам предвид роднински или романтични. Имаш връзка с някой човек, когато нещо ви свързва(Well, DUH). Общ интерес, хоби, мания(О, ти имаш клептомания? И АЗ имам клептомания!). Остава въпросът дали е нещо значимо, или е просто случайност на съдбата. Или по-лошо, рутина.

Кликите
Да се върнем в началото. Има клики. Във всяка достатъчно голяма група хора(8 човека?), се формират клики. Иначе цялата група се брои за една клика.

Лема 1

Във всяка клика, с течение на времето, всеки се събира с всеки друг

(с оглед на ориентацията)

Стой за секунда и се опитай да се сетиш. За произволна групичка познати. Първо всички са приятели. После едно от момчетата започва да ходи с едно от момичетата³. Заедно са известно време, после се оказва, че нещата не вървят много добре. Късат. Момчето се хваща с друго момиче. От групичката(Ако тя не е в кликата, то ще влезе - но случаят почти никога не е такъв). Момичето - и тя. Работата е там, че в един момент това се превръща в порочна рутина. Мацката знае кой ще бъде нейният следващ приятел, защото вече просто ги редува всичките от групичката. И един вид просто дава напред, по списъка.
Не точно моята идея за любов.

Виждам такива схеми постоянно. Адски е смешно. Има едни хора, с които като отидем на пица винаги се получава най-неловкото мълчание. Много ясно. Нали през всеки две места някой се гледа наляво с бившия си. А надясно с бъдещия. И всички се смеят насилено. На мен не ми пука, аз ям пица.
Рутина. Кофти за тях.

Става още по-лошо когато стигнеш до последния човек в кликата. Тогава си казваш, че с този вече трябва да се получи. Е, така де. Най-близката дискотека е чаак ей-там.

Въпросът лесно се свежда до това: каква е връзката между теб и гаджето ти?

Знаеш, че наистина обичаш гаджето си, когато има нещо отличително

Така де, ако ходиш с човек от същия факултет като твоя, това е сравнително загубеняшко, нали? Все едно да ходиш с някой от твоя клас в гимназията. Още един вид съседка.
Виж, ако вместо това кажеш че ходиш с най-умното момиче в България… вече е малко по-различно, нали? Вече има причина.
Да, съседката. Съседката в общежитието на музикалната академия, на етажа за изучаващи рок музика - която пее в групата ти⁴.
Не е съвсем като съквартиранта на гаджето на съквартирантката ти, нали…

Допълнение 1

Позволих си да изготвя една табличка.
Която ти казва дали си загубеняк.
Ако зависеше от мен, тя щеше да има следния вид:

Но, по-добрата част на подсъзнанието ми се намеси, за да се появи на бял свят:

Всички истории, за съжаление, са истински.

by Mihail

Post mortem.
Надолу има картинки и архив с играта.
Направо към картинките.
Направо към игричката.

Това е Post mortem за моята версия на Пакман.

Какво е post mortem? Буквално означава аутопсия(йей, положително мислеща гейм индустрия!). Това се прави когато една игра е завършена. Един вид равносметка.

През последната седмица писах Pacman.
Получи се на 90% каквото исках да се получи.

Но да започнем по ред.

Какво е Пакман?

Какво е Пакман?
КАКВО Е ПАКМАН?
Ти не знаеш за най-великия герой в историята на компютрите? Махай се оттук, не искам да те виждам повече. Сериозно, махай се, звъня на бърза помощ и отивам да си взема касапския нож.
… оня тръгна ли си? Добре, мразя го тоя.

Всеки в някой момент е чувал характерното Wakka-wakka-wakka-wakka.
Е, моят компютър технически нямаше звук в онези години, но говоря принципно.

Време

Една седмица.
Имам проблем.
Очевидно, когато върша нещо интересно, не мога да го оставя докато не е свършено. Обсесивно разстройство на максимум.
Не звучи толкова зле, но буквално не мога да правя нищо друго. Предполагам на хората около мен им е било скучно да разговаряме последните седем дни, защото съм говорел само за едно и също.
Знам, не звучи като нещо реално негативно, но си лягах в 6 и ставах в 10. Преди часовника. Сега съм планирал да си почивам няколко дни, за да не се повредя още по-зле.
Не че съжалявам за свършената работа, де.

Какво се получи добре?

• Има Пакман. Той се движи по забележимо удобен начин по дъската. Ако се движи в хоризонтален коридор и играчът натисне, например "нагоре", то в първия момент, в който е възможно движение нагоре, Пакман ще го извърши. Т.е. в никой момент не е нужно да се задържат клавиши.
• Има четири призрака. Те са с оригиналните си алгоритми от седемдесетте години. Сериозно, ти въобще знаеше ли, че всеки от четирите призрака има уникален алгоритъм? Съмнява ме. Та, поразрових се и възстанових оригиналните. Дълго време се чудех дали да напиша и бъговете в тях, но в крайна сметка реших да не¹. Твърде незабележими бяха. Впрочем, поздрави на всички хора, които специално ме попитаха дали съм включил бъга с розовия призрак и бъга със завиването на Пакман. Имам наистина хардкор познати :)²
• Има лабиринт. Нещо повече, има лабиринт, който не е бъгав по никакъв забележим начин. С точки в него и т.н.
• Има проклетия Cruise Elroy!! Ако не знаеш кой е Cruise Elroy, не се притеснявай. Но все пак го има.
• Играта реално е хубав, работещ Пакман. Има нужда от още полиране, но всички основни части са на лице и нещата, които не са готови, могат да се сложат сравнително лесно. Т.е. кодът ми не е пълен боклук(макар и да не е чак мечта, реално).

Какво се обърка

• Нещата, които съм слагал през последните 2 дена са със забележимо по-ниско качество от тези в началото. Просто бях преуморен, предполагам. Уплашените призраци(когато Жълтият ни приятел може да ги яде) са малко бъгави. Ако играчът натисне пауза докато са уплашени, таймерите им не спират. Което си е кофти и се оправя лесно, но това за следващата версия. Явно мога да действам под напрежение(т.е. повече от няколко часа на ден) до 5 дена.
• Memory Leaks… В общи линии, всяко място, от което можеше да изтече памет - е, изтече. Ето затова никой не пише на C++. Подобрението в скоростта е толкова незначително, че само за игри със сложност от ранга на Crysis си струва(но, реално, дори и там използват скриптови езици). А когато в програмата ти се появи дупка, за 15 минути тя заема 200 мегабайта RAM. Знам, знам, аз съм некадърен програмист, на *истинските* майстори не им тече паметта. Иди до най-близката дупка, заври се с главата напред, задуши се и умри. Обичам те :)
• Има само едно ниво. Т.е. в оригиналния пакман също има само едно ниво. Но призраците стават по-бързи с времето. При мен винаги са еднакви. Това ще се оправи лесно, в момента, в който спра да мразя играта :)
• Дребни детайли липсват. Черешките, които Пакман яде и т.н. Неща, за които не остана време. Отново, това е лесно, но е за после.

Какво научих

• Защо и как се ползват .h файлове. Incremental Compilation. В общи линии, как наистина се правят програми. Така де, на състезания по информатика научаваш нещо, но то не е точно това. Е, и преди си имах някаква идея, но сега вече съм го тествал на практика и знам защо нещата се правят точно така.
• Makefiles. За какво са, как се пишат и т.н. Тези неща спестяват адски много главоболия, впрочем.
• Как се прави движение независимо от рисуването. Т.е. ако компютърът ти е як, играта ще рисува 60 кадъра в секунда, а героите ще се движат по 100 пъти в секунда(вместо 60/60 ако беше направено по тъпия начин). Ако компютърът ти е кофти, ще се рисува по 20 пъти в секунда, но героите ще се движат пак по 100(вместо 20/20). Движението на героите изисква много по-малко процесорно време от тяхното рисуване. Това е вярно и за по-големи игри.
• Как се прави почти правилно OOP. Обектно-ориентираното програмиране е нещо толкова забулено в мистерия, че не съм чувал и за един човек, който е успял да го направи правилно. Но архитектурата на класовете ми беше сравнително сполучлива, т.е. не се налагаше да пиша много неща по 2 пъти и почти нищо не трябваше да го пренаписвам в последствие. В общи линии това е: Имам базов клас Актьор. Той се грижи за рисуването на героите по екрана, както и за тяхното правилно движение(т.е. да не излизат през стените и т.н.). Него го наследяват 2 класа - Пакман и Призрак. Двата класа имат различни поведения в редица ситуации - например Пакман може да завива назад, а призракът не(освен точно в момента, в който се уплаши). После има четири класа, всеки от които наследява Призрак(по един за всеки от 4-те призрака…duh). Тези класове предефинират начина, по който съответния цветен чаршаф гони жълтата топка. Ако беше написано на друг език, това нямаше да е нужно. Но oh well, C++'est la vie. Има и разни помощни класове, за зареждане на картинки и т.н. …
• Как се прави tile-based collision detection. Много ми хареса тази част. Няма бъгове, правилно се изчислява… Бих могъл да използвам това и в други игри.
• Как се правят 2D игри. Написах си малко функцийки, които и другаде биха били полезни.

По-интересната част

Ето ден по ден разбиване на свършената работа. С картинки.

Ден Първи

В началото бях малко зает. Започнах късно вечерта в четвъртък. Имах контролно в петък, както и в понеделник - очевидно не бях на максимум концентриран в играта. В общи линии, през първия ден просто подкарах SDL(това, което се използва за рисуване на картинките), написах малко функцийки за зареждане на картинки и го оставих дотам.

Ден Втори

Започва да се очертава как ще са представени плочките в играта. В оригиналния Пакман засичането на сблъсък е на ниво плочка(не на ниво пиксел). Реално, в повечето игри някога правени, това е така. Включително 3D екшъните, включително ролевите игри - всичко. Просто е твърде голяма играчка да се прави пиксел по пиксел, освен това забавя цялата игра 10 пъти, а на всичкото отгоре… никой никога няма да забележи разликата :)

Ден Трети

Знам, изглежда отвратително. Все пак, това е истинското ниво в играта, просто още не е достатъчно красиво. Ще стигна и дотам. Аз съм програмист, не художник, ок? Приоритети! Та…
Вече си имам специални функцийки за зареждане на нивото. То се пази в един файл(level.map) и може да се променя по желание на играча :) Просто казвам, ако на някой това му е интересно. Има си и "Пакман". Това обаче е малко измамно. Така де, реално на ден 3 точките не можеха да се ядат(бяха просто декор), а Героят не можеше да се движи. Или по-точно, можеше да се движи, но го правеше с идиотска скорост, игнорирайки всякакви стени. Просто летеше в пространството. Май ще се окаже, че през повечето време просто съм вземал супер-способностите на Пак, една по една…

Ден Четвърти

Пакман вече може да яде точките. Другите промени не са веднага очевидни само от една картинка, но има написани доста прилични рутини за движение и засичане на сблъсък (т.е. не минава по стени и може да яде призраци. Поне щеше да може, ако имаше призраци, де).

Ден Пети

А? А? Кой е шефа на картинките :) Нарисувах си собствени Пакман, Призраци и Подземие(ППП). Вече изглежда доста по-добре. На картинката Пакман не изглежда правилно, но това се дължи на начина, по който се записват Screenshot-овете. Т.е. в играта реално няма такова отрязване.
Също така, о Йей, имам си един призрак. Кодът още далеч не е готов, но поне може да се движи насам-натам не много бъгаво. Най-яката част от ден 5 беше идеята, която имах за рисуване на подземието. Динамично му се определя кой спрайт(картинка) да се сложи на коя плочка. Т.е. ако ти си направиш ниво, то ще бъде оцветено кажи-речи както това. Типично състезателна задача реших с това нещо :)
Стените, които нарисувах, не са най-перфектното нещо на света, но за момента ми харесват. Изглеждат малко Арт, йей :)
Пакман е забележимо безсмъртен. Дънкан Паклауд.

Ден Шести

Вече имам 4 призрака. Също така, Energizers(големите точки, които правят Пакман по-силен). Призраците са трепач, Енергиите даже работят почти правилно. Нарисувах си различните призраци(преди беше само червеният), дебъгвах разни глупости. Играта вече може да се играе. Пакман вече може да бъде изяден :`(

Ден Седми

Призраците мигат малко преди да им свърши уплашеното. Сори, това още е малко бъгаво, така и не го оправих докрай. Има текст по екрана от време на време. С F2 се пуска нова игра. С P е пауза. Показват се точки. Тези неща ми изгубиха толкова много време… Заради глупости в SDL започна да ми тече паметта по изключително груб начин. Не от призраците. Не от точките по полето. От надписите. Йей. Колко яко да пиша на C++ и винаги да съм на пръсти дали няма да се счупи някаква тотална глупост. Но, казал съм си, че този проект ще е на C, значи така ще бъде. Във всеки случай, станах по-кадърен след тази седмица.
В крайна сметка, програмата не хаби идиотско количество памет. А и нямам намерение да го оптимизирам - който няма 8MB RAM на Уиндоус(4 на Линукс), да отиде да си купи нов компютър. Оригиналният Пакман е бил написан на Асемблер… за година и половина. С Ц++ ми трябваше седмица, на Питон щях да съм готов за три дни.

Най-интересната част

Ето текущата версия на играта. В крайна сметка, това е проверката дали нещото, което съм направил си струва. Не беше лесно да се направи, но предполагам точно затова на мен лично ми харесва.
Играта. Йей.
Сорс код. Винаги е добре да откраднеш идеи от някой, който вече го е правил преди теб. Само внимавай да не откраднеш точно тъпите части :) Компилира се под Уиндоус, както и под Линукс. Ползва SDL, SDL_image, SDL_ttf.

Писал съм го на Линукс, естествено. Ако бях работил на Уин, може би и месец нямаше да ми стигне.

Това тръгва под Wine, впрочем. Ако някой има Линукс(Всичките двама души), но не му се занимава да компилира.

by Mihail

Хакерите са програмисти, които обичат работата си. Вършат я с удоволствие и за удоволствие. Не се интересуват от пари, а от предизвикателства.
Мне…

По-скоро името на кракерска групичка.

Кракерите са програмисти, които чупят чуждите програми. Понякога от желание да се прочуят. Понякога от злоба. Най-често от скука. Някои от най-добрите кракери са и хакери.
Пак мне…

По-скоро името на тролска групичка.

Троловете са интернет население, което има за единствена цел да дразни. Да се покаже. Магарето в мечата дружина, трънът в задника, твоят среднощен кошмар. Почти всеки човек някога ползвал интернет е бил трол, дори и за малко. Фомулата е:

Нормален човек + Анонимност + Аудитория = Пълен Кретен

Марбълкейк

Кракери. Може би хакери. По-скоро тролове. Кракери-тролове. Или тролове on crack. Идват от 4chan, естествено. След като се провалиха в кръщаването на новия модул в станцията на НАСА¹, явно Всички са се опитали двойно по-силно за конкурса на Тайм.

Списание Time

Time Magazine. Това, популярното. Мъж на годината на списание Тайм и т.н.
Голям тираж, пълната класика.
Та, списание Тайм си правят онлайн анкета.

Коя е най-влиятелната личност за 2009 година?

Още в момента, в който основателят на 4chan - Moot беше включен в кандидатите, крайният резултат ми беше ясен. Така де, има ли някой дори малко учуден от факта, че Moot има около 10 милиона гласа повече от втория? Въпреки факта, че от списанието неколкократно му рязаха по милионче-две. Просто не можеш да биеш анонимен.

Наскоро интернет гръмна с новината.
Не че Муут е първи. То беше сигурно. Че всеки от първите двадесет и един кандидата в класирането е нагласен. Как се разбира? Защото първите букви на имената на 21-мата образуват:

MARBLECAKE, ALSO THE GAME

Ако ходиш там, където аз ходя в Интернет, ще знаеш какво е да загубиш The Game.
Това е друг начин да се каже:

Махни се от моя Интернет, загубеняк

Некадърност на стероиди

Ето списък с грешките допуснати от най-некомпетентния екип програмисти. Голяма част от тях са били направени в жалки опити да се оправи положението.

• Има си причина GET заявка да се използва за четене на данни, а POST - за изпращане. Причината е, че потребителят може прекалено лесно да модифицира(и автоматизира, и повтори) GET заявката. Например, да натиска F5 и всяка секунда да гласува за Moot. Дори само това да бяха оправили, щеше почти на 100% да се справи с атаката.
• Когато сайтът ти отчита рейтинг между 0 и 100, подсигури се, че потребителят реално праща число от 0 до 100, ок? В един красив момент Муут имаше рейтинг 300%, а всички други - по -50%… В комбинация с GET заявките, това направо избива рибата.
• Ако искаш да блокираш някого по IP, не го прави като последния селянин. Не може да се гласува повече от веднъж на 13 секунди, о уау. Това направо ще спре десет хиляди човека(а реално са били и повече). Тези хора наистина не са се сблъсквали с атака от калибъра на 4chan. Нека те светна, пич. Тези хора ще ти забият сайта с чистото си количество, без дори да правят нещо нередно. Тях не ги спира CAPTCHA, не им минават евтините номера, дето ги въртиш. Интернет е тук и твоята липса на умения го дразни.
• Не бъди пълен балък. Не можеш да гласуваш за Муут по-често от веднъж на 13 секунди(Защо въобще можеш повече от веднъж?). Но можеш да дадеш 100% Муут и след това в рамките на 13 секунди да сложиш 0% на всички останали кандидати. Мда. Когато пишеш програми, важното е да се проваляш със стил - нали така беше?
• Не бъди пълен балък, v2.0 - Когато искаш да може да се гласува само със специална парола - бъди така добър да не изпращаш паролата в страницата, която зареждаш… Някой може да напише скриптче, което да я изважда и пак да гласува, сещаш се³.
• Разбирай от компютри. Това е най-грубото. Пичовете са се опитали да блокират потребители по IP адрес, но явно не са внимавали в час по Компютърни мрежи(хмм, а дали във ФМИ положението ще е по-добро?). Един от кракерите в Марбълкейк е имал машина на IPv6(новата технология), вместо на IPv4(това, което ти имаш в 2009-та). Ето това е да си на ръба на вълната. Правилата за този пич просто не важат. Не можели да го блокират, защото сайтът им не разбирал какво точно е IPv6 :) :) При което се оказало, че момъкът може да праща по няколко (десетки?) хиляди гласувания в минута.

Това дори не е истински хак. Буквално може да се направи от четиринадесетгодишни деца с шест месеца обучение по WEB технологии. Най-голямото списание на света - победено и обезобразено от тийнейджъри. Реално това не е по никакъв начин по-сложно от Моята атака срещу сървъра на ФМИ. Нарича се дупка между поколенията. Тъжна работа.

Да беше само списание Тайм… Припомни си:

Всеки конкурс за красота някога правен.

Ти гласува ли 10 000 пъти за Мис еди-какво-си? То кой не е… Много е смешно. Просто се вижда каква е липсата на професионализъм сред тези хора. Сериозно, понякога се чудя - въобще опитват ли се да скрият, че цялата модна индустрия е скъп публичен дом за бизнесмени? Съдейки по текущата Мис България, не.

Поуката

Знам какво са си казали тези хора.

Абе, ще проверявам дали резултатът е в интервала 0-100%. Глуупости, само да си губя времето. Кой ще се сети да пробва? Никой, ето кой!

Точно така. Анонимен е никой. Анонимен е всички.
Поуката е там, че можеш да си позволиш да си некадърен само докато си дребен.
Никой няма да се впечатли от това, че личният сайт на кучето на Пешо от съседния вход не валидира какво пишеш в адресната му книга и си го направил(примерно) розов и да мига. Виж, когато нещо ще се види от милиони хора… На този свят има много хора със скучни професии и свободно време. Това дори не е злоба. Просто сайтът бива хакнат, защото може. For the Lulz. Това е като желанието да изравниш изкривена картина. Или да кажеш на някого, че Лидерът на лошите убива Какаши, а четвъртият хокаге е баща на Наруто. Also, The Game.

Ама това е само онлайн анкета, нали?

Дано.
Ама внимавай на какви сайтове плащаш с кредитната карта, ок?
На много места по света вече има електронно гласуване. В Америка, например. Натискаш един бутон - благодаря, ще се видим след четири години. Доста доклади съм чел - точно как може да се хакне всеки един вид от тези автомати. Изисква се подготовка, очевидно. Но съм виждал готови, работещи прототипи - истинско, real-life хакване на автомата за гласуване. Доколкото знам, мерки против това не са взети. Но няма да се учудя, ако на следващите избори, се окаже че за президент на щатите е избран някой сладък син покемон. Или Джордж Буш.

by Mihail

Година затвор и 4 милиона долара. Успех да им ги съберат. Още минимум 3-4 години обжалване ще има.

Има само един начин да се спре пиратството

Не е със забрани, това мога да ти кажа.

Обществото е базирано на лъжи

Държавата те лъже, че имаш права.
Правителството те лъже, че има единни закони и те важат за всички.
Ти лъжеш децата си, че да се бият е лошо. Ако всички деца знаят това, светът ще е по-хубав.

Залъгваш се, че има правила, които трябва да спазваме.

Но винаги има един задник, който учи изчадията си как да бият крошета.
И винаги има един политик, който ще вземе рушвет.
И в момента в който избухне война, Америка и Германия едновременно ще сформират концлагери.

Две неща

Има две неща, в които можеш да вярваш. Гравитацията и Електромагнинтните сили. През последните няколко хиляди години се занимаваме да докажем, че поне те са верни. Другото са измислици, съжалявам :)
Тези хора искат парите ти. Ама няма да стане.

Няма правила.
Живеем в хаос - има уговорки, има препоръки. Няма правила, няма права.
Просто съществуват хора, които още не са го забелязали.
И посред всички лъжи, насред цялата криза, ние да спазваме правилата?

Стани хакер - Споделяй файлове - Направи милиони хора щастливи - Иди в затора
Стани банкер - Кради като пич - Унищожи световната икономика - Избягай

Наистина, усещам как полицията се занимава с най-належащия проблем. Емпетройките. Точно…

Има само един начин да се спре пиратството.

Само един начин

Накарай хората да вярват.
Аз вярвам.

• Вярвам в Indie игрите. Затова си ги купувам. Вярвам, че авторът на Braid е вложил старание и любов в творението си и заслужава парите ми. Това е произведение на изкуството, това е гениално, тази игра със сигурност ми даде нещо, което преди нямах и нямаше откъде да взема. Моля приеми моите 15 долара, пич.
• Вярвам в музиката. Купих си първия албум на Linkin Park - Hybrid Theory. После те естествено се продадоха и вече абсурд да си купя новия - пълна боза е. Кое точно да си купувам - Бритни Спиърс ли? Впрочем, да се разберем - албум с 12 песни, от които не-гадни са две - забрави. Затова основно ходя на концерти.
• Вярвам във филмите. Ходя на кино. Повечето филми обаче смучат. След като ми се налага да търпя разочарования като Макс Пейн и Здрач, свиквай че трафикът в Замунда все повече ще се увеличава. Там е цялата работа. Доста очевидно е, че някой се опитва да ме обере. Аз обаче не съм толкова прост. Страхувай се от излъганите хора, защото те искат да си го върнат. Watchmen, от друга страна, почти измива срама набран напоследък от Холивуд. Почти.
• Вярвам в проклетата капиталистическа система. Нещата имат нужда от пари, за да работят. Чета уеб комикси. Доста от тях. И знаеш ли какво? Купих си книги от Penny Arcade и SinFest. Купих си тениската със сърчицата от xkcd. Дарих пари на Girl Genius(за бонус wallpaper-и). Така де, чета ги за еди-коя-си поредна година. 15 долара за три години ежедневно забавление ми звучи сравнително разумно, а? Ама иначе съм пират, така ли?

Няма друг начин. Ако хората не вярват, че заслужаваш парите им - О, каква изненада - няма да ти ги дадат. Точка. Няма правило, по което да ги задължиш, всъщност няма никакви правила. Впрочем, проучвания показват, че хора "крадящи" неща в интернет, всъщност купуват 10 пъти повече мп3-ки, филми и т.н. от хората, които не ползват торенти. Упс. Успешен начин да си обявиш клиентите за престъпници, браво. Просто чувствам как оборотът ще скочи до небето..

И цялата глупост за интернет цензурата.

Колко само ме дразни това. МВР-тата в България, Англия и навсякъде по света ще осъзнаят колко грандиозно тъпа идея е било следенето на трафик. Около един ден след като го осъществят. Просто ще се претовари и ще им гръмне де що компютър има, интернетът за известно време ще стане рядкост, а никой няма да си има и идея какво да прави с всичката тази информация. Ето затова мен не ме е страх от интернет цензура и следене.

Дупка в поколенията

Тези хора… Борят се срещу вятъра. Опитват се да прокопаят дупка в морето. Няма как да стане да спрат Пиратския Залив. Да, потенциално след години биха могли да затворят http://www.thepiratebay.com/ . Но няма да спрат Пиратския Залив. Късно е. Трябваше да се сетят да се адаптират още при Напстер.
Не познавам и един млад човек, който да е против торентите. Някой (Анонимен?) в reddit каза нещо, което описва всичко дотук:

Кога най-после старото поколение ще измре, за да можем да легализираме торентите, брака между гейове и всички други глупости, с които вече ми е писнало да ме занимават?

Просто вече на никой не му пука. На всички им е ясно, че музикалната, филмовата и т.н. индустрии умират. След това пак ще има музикална индустрия, но вече ще е с други хора и друг модел на работа. Чао.

by Mihail

Девет теми. Всяка тема се разделя на два-три въпроса.
На самото контролно имаш да работиш по четири въпроса, избрани по (не)произволен начин.
Казват ти въпросите, ти пишеш по тях.
Окей, лошо няма.

Освен частта, в която те оценяват по брой изписани листи.

6 страници за 4.50

Минимум 9 страници в голям формат за 6.
На последния изпит изискването е нещо като 11 страници за 4.50.
Познавам хора, които са минали с 5.50. Вмъквайки 3-4 празни листа по средата на работата си.
Майната ти, Петков(пардон, Гъз Немотивиран). Знаеш ли кое е ценно умение? Да мога да обясня на някой как работи DHCP с три изречения. Не с три страници.

Идиотско е

Идиотско е, защото така зубърите ще имат 6. А хората, които наистина знаят нещата… ще трябва да им се извади душата докато разтегнат толкова локуми. За контролното ти се полага една страница легален пищов. Т.е. една А4 страница, на която пишеш каквото си искаш. Можеш да си я четеш по време на изпита. Принципно, това не е прекалено лоша идея. Даже е добре - кой нормален човек ще знае минималната дължина на IP пакета? 576 байта, впрочем.
Само че, изискването е да е написан на ръка… Защото, сещаш се, на компютър можеш да мамиш, нали?

Грешка…

Ето падението на българското образование. Ето къде умират мечтите за по-добро бъдеще. Нима тези хора сега са лицемерни, надути, мамещи подлизурковци, а веднага щом завършат ще започнат съвестно да практикуват избраната си професия? Да бе.

Таксиджиите

Мамка им. Мразя ги до един. Как пък веднъж нямаше ресто да ми върнеш бе, бакшиш? 5.10 лева не е 6 лева сметка, майната ти. На всичкото отгоре, се оплакват. Много били малки заплатите, нямало какво да се яде. ОК, гледай сега. Можеш или да мамиш, или да се оплакваш! За лъжците няма милост откъде да дойде, никой не ви съжалява. И всички знаят как таксиджиите се събират на групички и бият клиентите.

Та, по какво се познава, че един човек е таксиджия?

Таксиджия не е професия, това е състояние на духа.
В старата ми фирма, два месеца след като напуснах, ми преведоха още една заплата. Егати провалената фирма, плащат веднъж на 2 месеца. А и за 2 месеца не са се усетили да оправят документите, че съм напуснал. Много зле. Но как се познават бакшишите?

Разкажи на човека пред теб ситуацията. Питай го Какво да правя?;
Ако е таксиджия, ще ти каже да задържиш парите. Даже ще измисли супер сложни схеми за това как вече си ги бил внесъл в кредит и няма как да ги върнеш, и т.н.

Справедливост

Вътрешно вградено Чувство За Справедливост е необходимо за всеки един човек. Или поне за хората, които не искат да са кърлежи за обществото.
Аз го имам. Не мога да лъжа. По-точно, мога да се опитам с всички сили и дори тогава ще успея да сътворя лъжа най-много относно какво съм правил вчера.

Адски много ме болеше сърцето миналия четвъртък. После два дена не можех да се погледна, мразех света около себе си, но най-вече мен самия.

Чувствам се, все едно съм се продал.

Ето нивото на българските студенти. Ето за какво плаща баща ти, докато ти си клатиш краката в София.

Пищовът на човека, който е писал лекциите

http://fmi.wikidot.com/km
Той е писал около 80% от целия материал в уикито по темата. Аз също се включих малко, за теми 1 и 2 (ярко си личи точно коя част е моята :)). Взел е всички курсове на Cisco(не с максимални оценки, естествено. Да не е отличник…), това е перфектен, кажи-речи готов системен администратор. Включително черните дрехи и кубинките.

Моят пищов.

Знам, знам. Не е особено престижен, в сравнение с предишния. Компютърни мрежи не е точно най-силният ми предмет. Освен това, четох всички лекции(без 1 и 2) в рамките на 48 часа преди контролното. И, реално, значителна част от пищова ми се състои от изречения "Тука разтягай още малко локуми". Не се гордея със себе си. Мразя се. Съжалявам.

Ще се опитам следващия път да бъда на горното ниво.
Впрочем, 8-9 страници не се правят лесно. Гордея се единствено с изречението:

Сигурността на частната мрежа е сигурно подсигурена чрез осигуряване на сигурен изходен маршрутизатор, който със сигурност подсигурява сигурния трафик на вече осигурената частна мрежа.

А това дори не беше по темата :)

Пищовите на всички останали

Говорим си за около 80% от хората. Ето така изглеждаха техните пищови. Срам ме е да уча с такива хора. Погледни. Погледни и се смей в лицето на трагедията на България.

Най-много ме впечатлява празният ред.

Всички момичета(без едно, май, но и за нея не съм сигурен) бяха с такива. За да го взема, трябваше да излъжа някаква патка, че ми изглежда като произведение на изкуството и, че със сигурност не ми се повдига от нея заради това, което е направила. Ето затова, момичета, получавате по-малко пари от мъжете. Защото поне някои представители на силния пол проявиха чест. Затова до края на жалките ви животи, ще бъдете втора цедка. Защото по-добре двойка, отколкото 6 по този начин. Но мама и татко искат да възпитат отличниче, нали? Трябва да имаш 6.00(Произнесено: Шест. Нула. Нула.). Ще се научите да преписвате, после цял живот ще стоите в кухнята.
И всички преписват. Имаш една страница пищов. Имаш една такава страница пищов, и пак преписваш. Какво ли не видях. Скрити джобчета. Телефони, небрежно сложени на чиновете, но всъщност имайки на тях снимани 100% всички лекции в подробен детайл. Човекът зад мен в края на изпита просто стана и премести листите си в групата, която според него е по-лесна. Ами да, назубряш само две теми и после мамиш.

Щях да напиша много неща тук. За падението на образованието ни. Как искам всеки един от тези хора да го тръшне черната чума(за мен също някоя по-гадна пневмония), как мразя всеки един от тези си колеги. Как списъкът с момичета в моята специалност, които не са изпаднали в мозъчна смърт, вече се състои само от 1.5 бройки. Как след контролното видях как колегите ми се нареждат на предълга опашка за стипендии по европейски програми(за добре свършената работа, явно). Как е много трудно да се вредиш, защото такива стипендии има само 200. А когато не си зубър, не си и отличник. Пари има само за хората с пищов номер 3. Браво, чувствам как се възпитава на ценности новото поколение.

Щях надълго и нашироко да псувам колегите си. Но няма. Опитвам се да постигна Дзен-хармония един вид. Една кака ми каза това:

Знам, че сега изглежда гадно, но помисли за бъдещето. Тези хора ще вземат 90 лева, ще си мислят, че се справят добре. Ще живеят в студентски град докато не ги изгонят с багер. Ще завършат и ще заемат най-долните места в индустрията. Ти си по-силен от това, можеш да постигнеш повече.

Вероятно е права. Не знам дали съм по-силен, обаче. Наистина искам да вляза във ФМИ и да започна да раздавам правосъдие. Тоест, юмруци.

Но, не

Намерих едно класическо радио. При това с много добро качество, 320Kb/s
http://classicalwebcast.com/bartokra.htm
Страхотно е. С него почти на сто процента успявам да подтисна злобата в мен. Успявам да минавам ден след ден, без нещо да прещрака.

Или това, или Хамърфол

Снощи имаше концерт на Hammerfall. Виках като за последно. Почти изцяло ми мина. После се прибрах, опитах се да ям, стомахът ми не беше съгласен с мен. Сега трябва да чистя :( Правилото е: Ако около теб не се образува празен кръг(от избягали настъпени хора), значи не правиш нещата както трябва. Ако на следващия ден нямаш мускулна треска, хвърлил си си парите на вятъра.
И какво си мислят, че някой ще им се хване, че концертът е свършил? Без да са изпели Hearts on Fire? Абе, кого залъгваш, егати! Алис Купър се направи, че си тръгва преди да е изпял Poison, направо всички му повярваха :)

by Mihail

Аз уча във ФМИ.

Безапелационно най-добрият факултет за изучаване на информатика в България. Ама много безапелационно, пред нас другите са все едно си играят с бебешки компютри, от онези дето свирукат като натиснеш някое копче.

Работата е там, че…

Добри са около десетина човека от целия поток. Състоящ се от осемдесет човека. Те качват нивото на факултета. Без тях щеше да е толкова зле, колкото всяка друга БГ дупка. Аз съм един от тези десет. Знам, звучи нескромно. Може би защото не е скромно. Също така е напълно вярно.

Аз съм състезател.

Един от по-добрите. Не най-добрия(ако бях най-добрият, вече отдавна да съм напуснал ФМИ). Но се оправям, сравнително.
Не всичките умни хора са състезатели, естествено. Повечето имат обсесивно-компулсивно разстройство, де. Един лесен начин да се отсеят хората е този:
Spoj0
Това е онлайн системата за оценяване на ФМИ(която, впрочем, в момента аз+още един пич пренаписваме). Не е перфектна. Например, мога да направя(и съм го правил :)) целия сайт да примигва и да е розов. Или пък да изчезне всичкият текст. Или да има background картинка каквато си поискам. Или да сложа такъв JavaScript вътре, че да пратя някой опустошаващ вирус на всички колеги, които ползват Уиндоус. Не е перфектна, но работим по въпроса.
Та, погледни статистиките. Последните предадени задачи, класиранията на конкурсите. Все едни и същи хора са на първите места, все едни и същи хора са предавали в 03:00 сутринта. Е така се познава от кой ще стане човек..

Линукс

Впрочем, умните хора се познават и по това, че ползват или вкъщи, или на работа Линукс. Чети по устните ми: "Няма как да станеш кадърен програмист, без да знаеш Линукс. Просто няма."; Много ясно, просто е по-доброто нещо. Така де, ако играеш Пасианси, може и на Вин. Ама ако ще вършиш работа…
Не е нужно да го ползваш всеки ден, нито реално домашният ти компютър да е на него. Ама като те оставят с Unix система, трябва да можеш да:

1. Изтеглиш и подкараш Nethack, най-сложната игра някога създавана. За предпочитане е и да можеш да я играеш(И не забравяй: Elbereth).
2. Да работиш с конзолата не по-бавно, отколкото с Window Manager-а. Линукс маниаците могат да работят към 5 пъти по-бързо, даже. Вече като си пусна Уиндоус(рядко), си отварям една конзола встрани, за лично спокойствие. Даже понякога спирам explorer.exe и си карам само на конзолка. Йей :)
3. Да можеш да си пуснеш Window Manager-а, и да го направиш да изглежда добре. В пълния си блясък, Линукс е в пъти по-красив от Уиндоус. Естествено, иска се малко обучение, за да го подкараш дотам. Но си струва.
4. Да можеш да счупиш машината.
5. Всеки не-линуксаджия трябва да остава с отворена уста, като почнеш да работиш.

Това може да се опише като:

Какво правих миналата сряда

Преподавателката, естествено, ме нарекла най-арогантния студент, който някога е срещала. След като съм си тръгнал. Може и да е права, не знам. Когато някой има нещо да ми каже, го слушам. Ама когато си толкова некадърен преподавател, че единственият начин някой да ти идва на упражненията е да направиш упражненията 100% задължителни… Мръдни малко, слез от катедрата.

Тя ми е ядосана още от първия семестър. Леко и' откраднах часа.

Тя обясняваше някакви глупости за Асемблер. Ама беше толкова очевидно, че нищо не вдява… четеше от записки, по дяволите. От записки и аз мога. Та, в един хубав момент някой зададе въпрос. Тя вкара дежурното "На въпроси ще отговарям след часа"(при което след часа бързо-бързо изприпква извън стаята). Аз отговорих на въпроса. То не беше и нещо трудно, де. Просто Стелчето е много зле. След това просто продължих да обяснявам какво е асемблер, а тя остана да виси като плашило в изоставена нива. Та, това ми беше последният час при нея, както и на 90% от колегите ми. Няма смисъл да си губиш времето при някой по-тъп от теб.

Та, Линукс.

В сряда имахме т.нар. "Компютърни мрежи". Предмет толкова лесен, че няма смисъл да се учи. Доцентът обаче е пълен Гъз(Немотивиран) и съответно е измислил някаква извънземно идиотска система, която толерира зубърите. Кажи-речи всички от умните хора във ФМИ са прецакани грубо от неговия предмет, а всички подмазвачи, преписвачи, зубъри - облагодетелствани до немай къде.
При което, като отидох в сряда на практикум, ми беше нещо тъпо. Аз и още един колега - небезизвестният Смитерсън, съосновател на http://fmi.wikidot.com - седнахме и почнахме да си правим гаргари с машините. Той хвана някакви там n00b колеги, аз една сравнително празноглава колежка(Да я наречем ПиЯна). В смисъл, тя принципно е свястно момиче. Ама има странния навик да пие по 30 часа на седмица и после да се чуди защо другите разбират повече от нея. Беше забавно. Правехме се че отговаряме на въпросите им, но го правехме по 100% най-завоалирания начин.

Я: Какво направи току-що?
М: А, написах yum install nethack, не е ли очевидно?
Я: Ама какво е това yum?
М: Това е пакетният мениджър на Федора, много ясно. Абе, Смит, ти с КДЕ ли си?
С: Мда.
М: Щото аз съм с ГДМ.
Я: Ааа, а сега какво направи?
М: Нищо особено, просто пуснах links в първата конзола, отидох в интернет, изтеглих си каквото ми трябваше. После станах супер потребител, пуснах X сървъра и накрая стартирах Гном Дисплей Мениджъра. Сега настройвам софтуерните източници и се връзвам чрез SSH към компютъра ми вкъщи.

След това тя си тръгна. Отличничка е, естествено. Вероятно и по Операционни Системи ще има повече от мен. Във ФМИ всички са отличници. Без умните хора. Умните почти всички имат по 4-5 невзети изпита, разни тройки и четворки, както и никакво свободно време за произволните глупости на комплексирани преподаватели.

Асистент: Михаиле, какво гласи Мастър Теоремата(не си правя майтап, така се казва).
Аз: Някаква глупост за асимптотична сложност. А ти можеш ли да ми дадеш и един реален пример кога това се използва?
Ас.: Ами, ако не го научиш, няма да можеш да си направиш контролното успешно и ще имаш ниска оценка.
Аз: Аха, ок. Ако ме извиниш, аз отивам да уча как се пишат компилатори.

Ей затова ходя с EeePC винаги в мен.

Работата е там, че не е честно.

Хората, които реално искат да постигнат нещо, биват мачкани от системата. Тя, системата, не че може да се справи с такива хора, но е досадно. Некадърниците биват поощрявани. Колкото по-малко мозък, толкова по-високи оценки.
А България запада. Ако това са най-добрите в БГ… срам. Чуждите фирми като инвестират у нас, искат субсидия от държавата - $5000 на човек, за да обучи уж "способните", "завършилите" програмисти. Най-тъжното? Има случаи, когато държавата реално е отпуснала парите. Това е все едно да се каже "Да, нашето образование смуче гъз. Опаа.";

Та, всичко това е прелюдия към:

В четвъртък имах контролно по Мрежи…

Continue...

by Mihail

Прекрасна дълга руса коса.

Първия път, когато успях да огледам тези крака, това перфектно дупе, казах си:
Това не може да ми се случва. На хора като мен не се случват такива неща.
Животът ми може би няма да се окаже толкова гаден, все пак.
Все пак има хубави момичета, които харесват момчета като мен.
(Често си говоря сам на себе си)

Днес

За такива дни живея. Любимото ми време от годината.
Закъснявам за ФМИ. С пет часа. Много ясно. Светът е хубав.
Влизам през вратите с трясък, все едно нападам крепост. И виждам.

Бившата ми, бивша бивша… бивша приятелка.

Бившето ми гадже.
Осъзнай се по дяволите. Събуди се, ехоо! Кураж, сила, къртене на гъз, ЕХОО! По дяволите, поне си затвори зеещата уста!
Косата. Усмивката. Очите.
Мамка му. Мразя те.
Тялото. Краката.
Млъкни, млъкни, млъкни!
Дупето. Обецата на пъпа.
Не искам вече да споделяме една глава. Тръгвай си.

И в момента, в който я видях… спомних си.

Спомних си какво точно съм сънувал снощи. След като, в типичен програмистки стил, бях стоял на компютъра до пет сутринта, най-накрая се бях предал на съня. Толкова много за вършене, толкова малко време.
Пък и сам знаеш че не искаш да заспиваш. Нещо подсъзнателно. И аз не съм сигурен.
Спомних си как сутринта, когато заекът ми ближеше лицето за добро утро, протегнах ръка нагоре, към избледняващите образи и се опитах да ги задържа само за още малко. Как се опита да се пазариш, защото не искаше да свършва…

Не помня къде бяхме. Може би в университет? Или гимназия. Или беше огромен, безкраен, стъклен хотел. Стъклен? Какво по дяволите? Или на някаква гара. Местата се сменяха. Тя беше там. В къса бяла рокличка. Никой друг не беше в бяло. Повечето хора бяха облечени със сиви дрехи. Някои с червени, имаше малко цветове. Малко. Не смеех да я заговоря. Стоях надалече. Гледах я отстрани. Беше толкова красива. Не знам колко време мина. Не знам колко пъти я видях. Накрая се срещнахме. Не помня точно как. Аз я заговорих. Тя ми се усмихна.
Събудих се.
Предполагам мозъкът ти се е изчерпал откъм материал. Сънищата са отражение на действителността, все пак.

Което не ми помага да се мразя по-малко.

Щях да и' кажа. Какво да казвам… Ей, знаеш ли, съжалявам че те зарязах преди повече от три шибани години. Никога няма да познаеш какво сънувах снощи. Инцидентно, искаш ли ти да зарежеш гаджето си, аз ще зарежа моето, а после ще отидем да се натискаме в някоя градинка?
Да, успех. Нито една част от това няма да се състои. Аз не искам да се състои.
Просто… Има една частичка от мозъка ми. Една малка миниатюрна част от мен отказва да пусне миналото. Предполагам това е защото за мен всяко нещо трябва да има начало и край, а краят нещо ми се губи…

Съжалявам, но това е краят, нещата се промениха. Късаме. Вече не сме заедно.

Помниш ли тези думи? По-добре да ги помниш, нали точно ти ги каза, преди доста време.
Окей, окей! Не е заради това. Не знам защо. Нямам отговор за всичко! Не знам, не ми е ясно, нямам обяснение. Йес! Каза го. След толкова години, най-накрая го каза!

Ама поне е много глупава, нали? Красавиците винаги са тъпи.

Да, разбира се. Мисли си го. Заблуждавай се, ако това ти помага да спиш нощем.
Не ти помага.

Всеки път. Всеки един път.

Виждаме се по веднъж на месец някъде. За около пет минути. Понякога е за по няколко часа, не сме в лоши отношения. Тя малко ме харесва. И аз малко я харесвам. Нищо особено, просто някога бяхме заедно.
Ок, ок. Ти си вярваш, а на мен вече не ми пука. Аз вече само се усмихвам и кимам.
И абсолютно всеки път излизам от строй. За дълго време.

Преди година бяхме - по случайност - заедно в Благоевград.
Ти казваш случайност, аз казвам абсолютна сигурност. Но млъквам.
Където тръгнахме да се разхождаме през нощта. Тя искаше да гледаме звездите.
Всеки един възпитаник на Математическа Гимназия Варна, всеки един човек някога посещавал школата по астрономия знае - тя не иска да гледа звездите.
Пита ме за имената на някои съзвездия… знае ги в пъти по-добре от мен. Само че, за да и' покажа къде точно в небето са, тя трябва да се притисне силно към мен. За да види накъде соча. Даже е още по-добре ако сме легнали. По-хубаво се виждат звездите. Върху мократа трева.
По дяволите.
С нея всичко е изпитание. Винаги те проверява. А може би не, може би просто така се забавлява. Така и не разбрах. Въпросът е…
Ще напуснеш ли купона, полупиян, за да се разхождате по поляните. Извън град, в който никога не сте били?
Пътят свършва. Напред е тъмно. Ще продължиш ли…
Ще се събуеш ли, за да минеш през рекичката? Другите вече се отказват. Връщат се. Реката е ледено студена. И кристално чиста.
Ще пушиш ли с нея?
Тя няма да ти се остави. Доведе те до тук. Легна върху теб, говорихте си за звездите. Изпя ти песен, притисна се към теб. Но това не значи нищо.
Трябва ти да я прегърнеш. Това няма да стане "случайно". Нямаш оправдание. Далеч не си пиян.
Трябва да я погледнеш в очите. Знаеш, че всичко дотук е точно както тя е решила, но все пак.
Ще ти каже "Не". "Недей". Това е тест. Всичко е тест. Или пък не е. В крайна сметка, въпросът опира до това. Ти имаш ли достатъчно смелост да продължиш? Трябва да скочиш напред. Тук е ръбът на скалата. Мост няма. Затвори очи…

Едва тогава ще можеш да я целунеш.

Хиперболизираш. Не е така. Първия път я целуна докато бяхте вкъщи и слушахте метъл.
Да, вярно. Така беше. В деня след като скочихме от проклетия 50-метров мост.
В ретроспекция, по-лесно е да скочиш от мост, отколкото да целунеш момиче.

Чувствам се ужасно. Не искам нищо да се променя. Животът ми не е гаден. Не е скучен, мога да си го направя интересен. Не съм самотен. Имаш гадже, по дяволите.

Просто… съществува човек, който може да ме изкара извън релси. Бързо, лесно, за дълго. Човек, чиито мисли не мога да прочета, чието поведение не мога да предвидя.
И всеки път, когато говоря с нея…
Всъщност, тогава е единственият път, когато въобще мога да почувствам…
Страх.

Знам, знам. Казвано е било и преди.
Не е любов, майната ти.

by Mihail

Robozzle

Това е игра за програмисти. Графиката е минимална и символична. Имаш роботче, което програмираш. Събираш звездички.
Ненормално зарибяващо, по-зло от семките.

Описание за програмисти

Двуизмерна машина на Тюринг.
Има три състояния, условни конструкции зависещи от текущото състояние, функции и рекурсия.
Особено рекурсия. Най-вече експоненциалната рекурсия с условни оператори, там вече става трудно и интересно. Рекурсията в тази игра кърти гъз и искам да се запозная с програмиста, който може да реши всичките пъзели.

Описание за нормални хора

Абе, супер яко е, иди и го играй. Ако минеш към 50 пъзела успешно, потърси си работа като програмист. Ако минеш 50, то повечето хора на които им плащат за това, всъщност са по-тъпи от теб.
Не е нужно да имаш математическо или информатическо образование за целта, но със сигурност ще ти се окаже полезно. Това е, мисля, единствената ситуация, в която такова образование ще ти се окаже полезно :)

Освен това нищо не може да се сравни с лицето на човека до теб. Когато и двамата за първи път пускате играта. На екрана се появява някаква странна дъска от червени, зелени и сини плочки. Имаш някакви команди вдясно и трябва да накараш робота да се движи по някакъв привидно невъзможно завоалиран път. Та, нищо не бие изражението. Когато го направиш от първи път, за тридесет секунди.

Това е просто вътрешно умение. Реално не ми се налага особено много да мисля за задачите. Някои хора(не всеки от тях програмист) просто могат да мислят за рекурсивни функции. Един вид усещаш какво трябва да има на това място и всичко което остава е да успееш да възпроизведеш това, което виждаш в главата си. Нещо като да си тананикаш интересна мелодия и да се опиташ да я запишеш с ноти.

Доста хора го имат. Това е един начин да разбереш дали си от тях. Другият начин включва няколко години залягане над учебници, така че препоръчвам този.

Играта е нова

Няма как да не е нова. Щом за един ден успях да се изкача на върха на една от класациите. Тя вярно се обновява всеки ден. Но явно все още няма достатъчно потребители, за да е наистина голяма конкуренцията. Ето профила ми.
http://robozzle.com/user.aspx?name=chrono

За един ден принципно реших 62 пъзела, не 41. Но в един момент забравих да снимам до колко съм ги докарал :) Не е голямо постижение. Просто искам да покажа, че в началото играта е лесна :)

by Mihail

Интернет.
Вече почти не останаха програмисти, които да пишат "класически софтуер". Всяка написана програма трябва най-малкото да генерира десетина страници HTML. В повечето случаи самата програма е уеб страница.

Май само компютърните игри останаха. Сериозно, изброй 5 велики сайта, които преди 5 години ги е нямало!

5 Велики нови сайта

Тубата!

Фейсбук!

Туитър

Редит

Форчан (4chan)

Покажи

Скрий

ОК, 4chan вече е на 6 години. 6 е повече от 5. Но майната му. В интернет вече има повече от девет хиляди копия¹ на сайта, кажи-речи всяка наскоро създадена простотия идва оттам. All your base are belong to us - когато го видях както в Warcraft 3, така и в Counter-Strike, мислех си, че е правописна грешка. Но не беше. For Great Justice. Rick Roll? 100+ милиона гледания в Ютюб, не е точно като да е неизвестна. Казват, че един на всеки еди-колко-си американеца вече е бил Рик-Ролнат. Песента кърти гъз, сериозно. Смешните снимки на котки? 4chan. Куражвълк, най-якият герой в Интернет от Чък Норис насам? Има десетина такива хита, които са известни на широката публика и още няколкостотин, които само потребителите на сайта си ги знаят. Което не са малко хора, де. Към 4 милиона страници на ден биват обработени от 4chan. Даже сигурно вече са повече. 4chan отговаря на въпроса: "Ей, какво ще стане ако в Интернет имаше място, където всеки може да прави абсолютно каквото си иска, няма никаква цензура и всички са анонимни?"
Това, в последствие, е станало известно като най-тъпия въпрос в историята на Вселената. Не очаквай логика от 4chan. Анонимен е зъл, Анонимен е глупав, Анонимен не прощава и не забравя, той е легион. В общи линии, това е философията там. Имай късмет някой да ти публикува имейл адреса или телефонния номер. Доста животи са развалени по този начин. За общото благо. Или поне, за общия 30-секунден смях. Всичко е смешно, нищо не е свято, добре дошъл в Интернет. Да не говорим за порното. 4chan е разделен на различни бордове(т.е. дъски). На всяка от тях можеш да качваш снимки, както и текст. Снимките са по-ценни от текста. Не че някой някога ще те оцени, де. Там всички са анонимни. Ако, например, те интересува готвене - тук има нещо за теб. Ако те интересува фитнес и здравословно хранене, също. Има бордове за филми, за детски комикси, още много неща. Всичко във 4chan се пази само временно. Има по 10 страници на борд, всяка от тях е с по десетина теми, всяка тема има до 100 картинки и до 500 съобщения. После изчезва, завинаги. Най-вероятно, за добро.

Освен това, има и /b/. Ти не искаш да ходиш в /b/.

Да не говорим за порното. Има един борд, в който има снимки на красиви жени. Има един борд, в който има красиви жени в предизвикателни пози. Има един борд(това започва да прилича на проклета детска приказка…е, не е), в който има снимки на красиви голи жени. Има един, в който има обикновено порно. Има два, с двата вида хомосексуално порно. Има един, в който има архиви с порно. Един, в който има торенти с порно. Един, в който можеш да кажеш на другите…хора какво точно порно търсиш, и ако някой го има, ще го качи в мрежата. Има още три, които по принцип не би трябвало да са порно, но всъщност са. Има един с японско, рисувано порно - там слагат нещата, които не биват допуснати в никоя от горните категории. И най-накрая, има един борд, в който хората отиват не за да гледат порно, а просто за да видят докъде е пропаднала човешката цивилизация. Там се е родило правило 34 на Интернет². Нещо съществува тогава и само тогава, когато има порно с него. Някога хората са се опитвали да намират противоречия на правило 34. Вече са се научили да не търсят, защото когато ги намерят, не е хубаво. Сериозно, намисли си най-идиотско гадно тъпо ужасно гнусно нещо на света. Сега си представи три такива неща, които едно друго се допълват, за да станат още по-гадни. Иди във 4chan, представи откритието си. Никой няма да вдигне и вежда, защото всички вече ще са го виждали.

Естествено, има и един борд за културни, рационални дискусии на научна тематика между
образовани хора. Да, сериозно. В Интернет има всичко.

Страшната част идва когато се усетиш, че тези хора реално са…всички. Абсолютно всички ходят във 4chan. Сенатор МакКейн беше РикРолнат(със специално разработен за целта БаракРол, дълга история) по време на президентската си кампания. В един момент той си говори, в следващия на 30-метров екран зад него се показват Речи на Барак Обама, монтирани по такъв начин, че да изглежда, че пее великата песен на Рик Астли. МакКейн този щат май не успя да го спечели. Продавачът в магазина ходи там, съучениците ти ходят там, колегите ти ходят там. Реално има към 10% шанс произволен човек на пътя най-малкото да е чувал за мястото. Онова място, пълно с най-големите идиоти в Интернет, с безбрежна простотия, където ще се смеят на личните ти трагедии, където нищо никога не е ново, няма оригиналност, всички са загубеняци, а най-голямата ценност е да не правиш нищо.
Опаа.

Окееей, 5 сайта. Очевидно пет сайта с огромно, ненормално, прекалено влияние. Да не говорим за разните уикита, имейли и така нататък. Всички ползват нета, отсега нататък всички ще го ползват, след 10 години фермерите ще си гледкат спокойно клипчета на полето докато работят монотонната си работа. Светът ще бъде по-добър. Или поне много, много по-странен.
А пет нормални програми, които са станали известни през последните години?

Пет велики програми

Огнената лисица.

Firefox. Ако още ползваш Internet Explorer, ти си динозавър, а също така и чума. Сигурно компютърът ти държи 9001 вируса. Направи услуга на човечеството и се откажи от Интернет. Това е браузър, който помита конкуренцията, синоним на качество, без него няма Интернет. Все още не е на първо място. Макар че, гледайки статистиките - в Европа Firefox вече започва да изпреварва IE. В Африка има едва 10% пазарен дял, докато IE има към 80%. Та, да, синоним на качеството и напредъка. Горките африканци, мога само да си представя колко много ги точат за пари от Майкрософт.
Ама това е браузър. Не е точно не-интернет приложение.

Гугъл Хром

Google Chrome. Пак браузър. Има още доста неща за правене там, но успява да се справи с повечето неща, които липсват на Firefox. Ако двата проекта черпят идеи(и функционалност) взаимно, ще се получи нещо с максимално качество. Ама пак е браузър.

Убунту

Линукс кърти гъз. Ама е трудно. Убунту е линукс. Но е лесно. 90% от предимствата на Линукс, само 10% от сложността. Първата седмица е трудно. Така де, нали цял живот само Уиндоус е имало, нищо друго. След това не можеш без него. Всичко става много по-бързо. Даже и като се счупи(ако/като правиш простотии), пак се оправя по-бързо. Няма вируси, няма хакери. Има грешки от незнание, но те са само в началото. Пък и изисква по-малко от половината ресурси, които искат другите системи.

Ъъъ… освен това, поне в БГ почти никой не го ползва. Много ясно, че е в пъти по-добро от XP / Vista, ама просто никой не го знае. Освен програмистите, естествено. Ама на тях им е работа да знаят за такива неща. Даже и там е под 50% употребата. Упс.

И май това беше… Два браузъра и една гениална, лесна, красива и бърза операционна система. Която все още почти никой не ползва.

Там е работата, че не мога да измисля 5 велики настолни приложения. Естествено, "касовите апарати" в големите магазини вече всъщност са компютърни програми, с хубави интерфейси и т.н. Но това не е точно разтърсващо земята подобрение. Всички вече отиваме в Интернет, видяло се е. Програмист, който не знае поне един език за уеб програмиране, е динозавър. Естествено, всички искаме да пишем на чисто C³. Само че, успех с това. Даже и компютърните игри вече над 50% са на Flash. Мамка му. Не ми харесва, но това е положението. Знам само за една фирма в София, която въобще се занимава с C програмиране. И още няколко с C++. Шанс. Може би след пет години на всички ще им писне и пак ще правим неща извън нета. Може би.
Само гледай да не се забиеш на Джава. Там е още по-зле.

Както и да е, моите любими Firefox допълнения

Виждал съм хора с по 30 добавки към Firefox. Майната им. Целият майсторлък е да правиш много с малко. Не да си напълниш браузъра с глупости. С тези неща тука всички виртуални мадами ще си падат по теб, защото ще си такъв голям пич. Въпреки това, не им обръщай внимание. Виртуалните мадами всъщност са мъже.
https://addons.mozilla.org/

NoScript

Едната добавка, без която Интернет не е същият. Това е изключително умна програма, която защиатава компютъра ти от всички вируси. Не си правя майтап. Всички. Сто процента. От тези, които вече съществуват. Но, което е по-важното - от тези, които още не са измислени! Алгоритъмът е едновременно супер ефективен и толкова тъп, че ще се защо-аз-не-се-сетих-за-това плеснеш по-челото. Чист гений, в най-елегантна форма. Освен това маха банерите. Не съм видял банер през последните две години. Страхотно е. Мога само да съжалявам бедните създания, които всеки ден биват нападани от хиляди крадци на души, искащи "минутка от времето ти, ако може".

Firefox Web Developer

С него можеш да създаваш и дебъгваш сайтове по-лесно. Освен това, ако нещо в някой сайт те дразни, можеш да го махнеш. Или да четеш CSS-а на други сайтове, за образователни цели. Просто ей така. Дава голяма свобода. Aдски полезно. Aко си такъв тип човек, де.

Mouseless Browsing

Това вече е хардкор мечта. Имам супер яка безжична мишка с осемдесет и три бутона и перфектна точност. Да върви по дяволите мишката. С мишка всичко става по-бавно и по-некачествено. Гледай някое демо на някой добър геймър. Клика с мишката към 200 пъти в минута, вярно е. Но натиска доста повече от 200 клавиша в минута. Това гениално изобретение прави така, че да можеш да "кликаш" на линкове с клавиатурата. Всеки има уникален номер(или комбинация от символи - както предпочиташ, ти хардкор копеле такова) и може да се извика с кратка команда. Ако кликаш на хиляди линкове дневно(по-вероятно е, отколкото си мислиш), това спестява ценни секунди. Които се превръщат в ценни минути. И имаш повече време. Повече време е оферта. Имаш време за приятели, гадже, семейство. Или - реалистично погледнато - повече порно. Както искаш.
Аз сега ще натисна Ctrl+7, което ще съхрани тази страница.

by Mihail