Shadow Of The Colossus

Намерих я.

След толкова време, най-накрая я намерих.

  • 40 лева
  • на буквално най-задното място
  • на най-крайната купчина
  • на най-долния ред

в стелажа с PS2 игри в раздела за електроника в Кауфланд, Варна. Последната бройка.
Малката радост да попаднеш на диамант в море от редки, кафяви…въглища :)

Това е игра, обречена да тъне в забрава.

Само за един играч е. Освен това не прилича на никоя друга. Много проста математика показва защо точно уникалните игри се радват на далеч по-малко популярност от безпардоните копия на популярни заглавия.

Сянката на Колоса не е игра.

Също както Легендата за Зелда не е игра. И Солид Снейк не е просто герой, който управляваш.
Това е преживяване. И то не само заради историята. Не всяка екшън игра е тъпа. Serious Sam също е преживяване, Doom и Duke Nukem също. След като превъртиш някоя от тези игри, чувстваш, че си нещо повече от преди. Играта ти е дала нещо, не просто ти е изсмукала парите (и по-важно - времето).

Това е разказ за изпитанията. Всеки повален колос те доближава до твоята цел, но и взима нещо от теб.
Ето така трябва да изглеждат фантастичните истории.
Единственото, което липсва на играта са огромни босове с размерите на замъци. О, чакай! Има шестнадесет от тези! Нещо повече, това е цялата и единствена идея на играта.


Превъртях я

Страхотна е.
От първите колоси, които отнемат по двадесет минути, до последния, който се съпротивлява цели четири часа. Краят, естествено, е нещо уникално.
Но даже и да я нямаше страхотната петнадесет минутна сцена - пак щеше да си струва. Последният бос ми отне четири проклети часа! И е направен както трябва.

Често е силно очевидно, че игрите са правени само за да се прецакаш да ги купиш.

Играеш демото - супер яко. Купуваш си играта - първото ниво е същото като демото - супер яко. Второ ниво. Почти толкова добре. И оттам нататък - пустиня. Един груб пример за това е God of War 2. В началото се биеш с огромна оживяла механична статуя (Родоският Колос - съвпадение?), като в процеса бива разрушен кажи-речи целият град. След това около петнадесет часа обикаляш из еднообразни коридорчета, в които има същите пет гада, от досадни по-досадни. И се убиват безмислено бавно. Един път направих комбо от 300 удара. На общо трима противника.
А като стигнеш до последния бос става направо смешно. Зевс, господарят на боговете? Мълнии, земетресения и така нататък? Общо 15 минути и го минах. И краят на всичкото отгоре беше тъп. Явно бюджетът е свършил някъде по средата на разработката.

Тази не е такава

Тук нещата започват хубаво и стават все по-добре.
Всъщност, осъзнах нещо. Откакто тази игра е излязла, всички правят босовете си да приличат на колосите.

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License