Hatebook

Това щеше да е дълго. Към четири-пет страници отиде. Но в крайна сметка, за какво са ми много думи, когато всички знаят какво точно не е наред със социалните мрежи.


Светът е пълен с излишни хора, които няма нужда да познаваш. Единствената причина да имам Фейсбук профил е възможността да си пазя изчерпателен списък с неодобрени контакти - хора, които не харесвам. Очевидно всеки човек, който някога съм познавал, е решил че иска да сме "приятели". Вземи си подсладеното лигавене и да те няма.
Ето как трябва да отговориш на всеки следващ загубеняк, който си мисли, че може да запълни липсата на приятели в посредствения си живот с "приятели" в някаква прокълната социална мрежа. Можеше да пробва да се държи добре с хората в реалността. Всеки надут пуяк, всяка тъпа кифла.

Здрасти.
От поне две години не сме си говорили. Дори и преди това не те харесвах. Виждали сме се общо пет пъти, като през повечето време ти беше твърде зает(а) да се правиш на по-готин(а) от всички останали, изсмуквайки цялата енергия от хората около себе си в процеса. Знам, мислиш си, че притежаваш свежест и оригиналност, но това всъщност е част от проблема.
Съжалавам. Не е от мен, от теб е.
Единствената причина въобще да се познаваме е това, че някой от познатите ти не е толкова голям провал, колкото теб. Можеш да се успокояваш с мисълта, че не е нужно да притежаваш личностни качества - или въобще личност - за да накараш хора да се определят като твои виртуални "приятели". В крайна сметка, не е важно да те харесват заради това, което си - важно е да те харесват, нали? За мен, обаче, тази дума има истинско значение, невключващо хора като теб.
Пожелавам ти успешен живот, някъде далече от мен.

Важно е да сложиш (а) на разните места. Така ще се усети, че не заслужава дори лично обръщение.

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License