Шепнещите

Познаваш ги. Виждаш ги всеки ден. Може би си от тях.

Безименните легиони на тъмната тишина

Всеки ден. В автобуса. В магазина. Когато чакаш някъде на опашка, когато отиваш към университета, в час, на работа, навсякъде. Те са около теб.

Живеят половин живот, сенки на хората, които някога са били

Когато ме настъпиш, тичайки за някъде…

съаляя

Когато се опитваш да ме поздравиш, но каквото е останало от душата ти не стига дори и за това…

оъден

Когато искаш да ти помогна…

шемоли

Когато съм на пътя ти и не можеш да се изслузиш покрай мен…

шслиатли

Мразя те

Ти си това, което те спира. Заради теб не можеш да имаш мечтите си.

Хората, които по-скоро биха мълчали, отколкото да говорят.
Страх ме е от тях.
В какво състояние на ума трябва да си, за да мислиш така?
Колко ли години са били измъчвани, за да стигнат дотам?

Продавачката в магазина, която едвам си отваря устата, когато говори с теб.
Колегата, който не те харесва, но не му стиска да ти го каже.
Касиерката в банката, която ти казва, че "нещата ще се забавят малко".

Тези хора не искат да те виждат. За тях е по-добре да те няма. Да, по-добре. Чувал съм го да го казват. Бездушно, безлично. Не казват "искам", а "по-добре".

Какво ги движи? Какво е чувството, което кара човек да мълчи? Страх, срам, погнуса, омраза?

Ако говориш тихо…

… има шанс другият да не те чуе? Да не разбере какво мислиш за него, тогава няма да те набие? Наистина ли мислиш така?
… подхвърляш едно драсти и гледаш да отминеш бързо. Не можеш да погледнеш човека в очите. А защо не можеш?
… и никой няма да разбере, че всъщност нямаш какво да кажеш?

Тези хора ме натъжават.

Но не мога да им помогна. Никой не може.


Ти, шепнещият.
Не искам да бъда като теб.
Ще крещя винаги когато мога.
Всеки път, когато е неудобно, ще викам.
А ти ще потреперваш.

Няма да живея в страх

Защото майната ти

Ако беше възможно, тези букви щяха да са

ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License