Въпросът с оценките

Образованието в България е сгрешено. Не че в чужбина го правят перфектно, но сякаш някой у нас се старае да го закопае перманентно.

Системата е толкова дразнеща, че понякога ми е смешна. Това е един уроборос, който си е захапал опашката и сам обезсмисля себе си.

Тиквени глави ражда родното училище. Всеки умен човек е станал такъв с цената на лична саможертва, не заради преподавателите си. "Традиционно силното българско образование" може да върви на майната си.

С годините придобивам все по-бистър поглед върху ситуацията.

Три фази. Отчаяние, ярост, решение.
линк-направо-към-края

В Гимназията

Девети клас. Или десети, все едно. Първия път, когато можеш да получиш стипендия.
Всички ученици с над 5.50 успех я взимат. Аз имам 5.46, естествено. Заради 5 по физика, от всички възможни неща. Мамка му, аз написах контролните на половината клас. Нищо, следващия път.
Шест месеца по-късно. Мамка мууууууууу 5.46 отново. Само аз ли съм толкова тъп, повече от полвината съученици го докарват до 5.50. В една паралелка 80% успяха. Чувствам се ужасно. Нищо няма смисъл, аз съм тъп, не мога да мисля за нищо освен за гадния си провал. Срещам се на пътя случайно с момичето, по което си падах в седми клас(и шести също…) Тя има огромни… очила. Има много сладки очила. Уговаряме си среща, излизаме… а аз мисля само за това как едно число в едно квадратче е по-ниско от едно друго число в съедното квадратче. Естествено, повече не я видях. Тъпанар.

Може би е време вече да се вземеш в ръце? Егати емо драмата, честно…

…е това, което бих си казал днес. Но когато си на 16 и ти кажат, че официално си под средното ниво… Има "шоколадчета", Мишо, но те са само за умните деца. Малко неочаквано влиза. И определено боли.
Ако днес някой ми предложи да се бъхтя пет месеца, за "награда" от по 20 лева на месец, даже пръста няма да си мръдна. Е, всъщност може точно един определен пръст да си мръдна, де.

В този момент си на кръстопът. Има два избора.

Следващия път се опитваш още повече. Учиш ден и нощ, зубриш, преписваш ако трябва. Изкарваш шестиците.
Или теглиш една майна на всичко и започваш да правиш това, което ти е интересно.

За щастие, аз избрах верния отговор.

В моя случай интересното беше математиката. Майната му на спорта, той е за глупаците, които не могат да мислят. За танци ме мързи, за рисуване е малко късно да започвам, в смятането ме бива.

Превърти напред. Две години по-късно…

Четвърти час, веднага след голямото междучасие. Физика. Закъснявам с 10 минути. Стоял съм навън, на въздух. Въздухът във Варна е хубав1. Нося една торбичка. Влизам, сядам си (последния чин, до прозореца), отварям торбичката. В някакви кутии - три кюфтета, ориз със зеленчуци и шибани сушени смокини за десерт. Плюс виличка де, няма да се държим като селяни все пак. Уважение към учителя? Жена, която преподава, че гравитацията е сила, която действа "нагоре" - точно толкова уважение ѝ се полага2. Почвам да ям. Никой нищо не ми казва. И как ще каже, нали с моя проект се фука, че бил спечелил награда на конкурса. Нито веднъж не съм имал успех 5.50.
Някакви хора четат някакви "доклади". Единият е на тема черни дупки. Мацката го е копирала 1:1 от статията в българската Уикипедия. С картинки и всичко останало, директно копи-паста в PowerPoint. То изглежда ужасно, има хиперлинкове навсякъде, половината текст дори не се показва, защото просто не се прави така. Всеки слайд има по една страница текст, на фон със звездички. Нечетимо и грозно. Тя го срича. Никога преди не го е чела. Освен това, очевидно не може да чете.

Браво, Кристина, шестица.

Поне мисля, че се казваше Кристина, де да знам. Ъъъ… нещо щраква в мозъка ми. Питам (дъвчейки):

А, какво? Само аз ли видях колко некадърно беше това? Айде аз да я питам нещо по темата, да видим дали ще ми отговори, а? Примерно какво е черна дупка?

Тридесетина глави се обръщат към мен укорително. Как съм посмял да се обадя? Не виждам ли, че нарушавам общоприетия ред? Учениците се правят, че им пука, учителят се прави, че е доволен. Учениците вземат шестици, МГ Варна се слави като елитна гимназия. Животът е хубав, всички са щастливи.
Добре, майната им - казвам си и отварям пакетчето със смокините. На мен какво ми пука, имам батерия на телефона, ще си играя игрички. Следващ доклад. Някакво друго момиче ще говори - хубава, натокана. Пуска презентацията на прожектора и започва да говори. Аз усещам, че нещо не е наред. Просто се чувства, атмосферата се променя изведнъж, като във филм с чудовища.

В стаята е абсолютно тихо.
Никой не обелва дума, чува се как дъвча. Така де, то се и вижда как дъвча. Но нещо не е наред. Спирам да ям. Поглеждам нагоре. Заглавието на доклада.

Слънвето

Раждане, Живод и смърт

Никой не обелва дума. Учителката се прави, че случайно е застанала с гръб към екрана.
Майната му.

АААаааааааааахахахахахахахахахахаха как може да си такава тъпа пачааааааа

Има неща, които не могат да бъдат пренебрегнати. Има граница, отвъд която е прекалено. Тя беше минала тази граница. Изсмях ѝ се. Всички ме последваха. Можеш да се преструваш само до един момент. На всичкото отгоре трябваше да ѝ се обяснява какво точно е объркала. Естествено, беше отличничка. В МГ всички са отличници.

Щом всички имат 6, какъв тогава е смисълът да имаш и ти?

Ако изпитваш някакво фалшиво чувство за сигурност от едно число в едно квадратче, жалко за теб. Когато 50% от всички хора имат същото число, това не те прави специален.
Оценката се обезценява. Това е един вид икономическа система - ако всички други са отличници, може ли един учител да си позволи да напише реалните тройки, и да лиши учениците си от шанс да учат в университет?
Въпреки, че почти всички гимназисти не са способи да изкарат цяло изречение без правописна грешка3?
И защо всички са обсебени от стремежа "мама да отгледа висшистче"? В развитите страни едноцифрен процент от населението въобще има някакво висше образование.

Превърти напред. Завършването

Последните месеци. Всички отчаяно бързат да научат пет години математика за пет седмици. Молят се на учителката да им води повече часове, ходят на по десет курса (20 лева на час, естествено) - идват изпити.
Математиката, обаче, не е като другите предмети. Можеш да я препишеш, но не можеш да я назубриш. Плащат си. Защото техните лъжи може и да правят мама и татко щастливи, може даже и учителите. Но когато стане време за действия, няма къде да избягаш. Или поне така ми харесва да си мисля. Най-веряотно има хора, които и на кандидатстудентския са измамили. За момента единствената ми възможност е да стоя до късно вечер и да се моля да се разболеят от рак.
Естествено, почти всички съученици отидоха в смешни университети като МЕИ Варна и ВИНС. Някога са били качествени заведения, вече - не. Ако ще ходиш там, по-добре стой и се учи вкъщи. Поне такси няма да плащаш.

На мен не ми пука, аз съм приет без изпит. Един голям среден за учителката по сложи-името-на-глупав-предмет-тук, която злорадстваше като ми пишеше тройката. Много обичат така. Чувстват сила. Понякога си мисля, че гимназията е нещо като приют за лунатици от филмите. Просто знаеш, че най-големите изверги ще работят там, защото могат да бият без да им отвръщат. Не всички учители, но много. И ще хвърли зарче, и това ще ти е оценката. Защото не е на кеф. Ако я хванеш в грешка, мълчи си. Да кажеш на преподавател, че това което обяснява не е вярно - направо иди и сам си пиши двойките докато ти се умори ръката. За нещастие, това продължава и в университета. Още един урок в живота. Нищо не е различно, никъде.

Поуката?

Прави това, което ти харесва. Системата е сгрешена. Няма човек, който да е добър по биология, география, философия, физика, изобразително изкуство, спорт и химия едновременно. Тези неща, които ти ги преподават? Те са глупави. Губят ти времето. Стипендията е мизерна. Другите имат висок успех, защото преписват. По всичко. Съответно, не могат нищо. Добре дошъл на Земята. Прави това, което ти харесва, и ще постигнеш толкова, колкото можеш. Иначе си един хамстер, бягащ в колело. Не знам доколко ще успееш, но със сигурност ще е повече, отколкото ако следваш предначертания път.
При мен се получи добре. Учих точни науки. Беше ми интересно. Ходих на разни състезания. Спечелих разни награди. В годишника на МГ се хвалеха с мен. Беше наистина ободряващо.
Награда Варна, за ученик на годината, присъдена на… отгоре моята снимка. Всеки един друг човек в този годишник беше прегледно облечен, сресан, евентуално нахлузил деликатна усмивка. Аз бях полу-заспал, едвам събуден. С гаден махмурлук, с дълга несресана коса и с шибана тениска, на която с големи букви пишеше BEER.
Един от по-големите успехи в живота ми. И то не заради медала, това пак са само числа в кутийки, записани в някоя бързо забравена книга. А защото не трябваше да съм там. Защото има хора с връзки, има зубъри, натегачи… Хора, които винаги се усмихват, които лъжат ако им е удобно. С богати Мама и Татко, широки усмивки, надменен тон4.
Е, тези хора не бяха там. Аз бях там. Единственият някога получил наградата с изричното неодобрение на учителския съвет на МГ. Защото майната ти. На теб, на тях и на всичко.
Това е правилният път. Вземи нож, бензин и кибрит. Накажи света, докато не започне да изглежда правилно.
Утъпканата пътека е за женчовци.

А каква беше черешката най-отгоре? Наложи се да си открадна един годишник, за да си видя снимката. Раздаваха ги само на отличниците!

Има и още… следващия път

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License