Коментарите

Защо в моя блог няма коментари? За щастие, само за четирима души ми е известно да имат едновременно адреса на моя блог, както и адреса ми в Скайп1. Което не променя факта, че ми мрънкат за коментарите.

Ето един пример. То вярно, че не беше точно най-интелектуалната статия на света. Но все пак го има фактът, че Серж лично ме помоли да отворя коментарите точно на този пост, за да може да напише нещо. След което сътвори нещо еквивалентно по съдържание на монолога на Нео в Матрицата2

Нямам достатъчно посетители

Така де, не е като да имам десет хиляди човека абонирани за RSS feed-а. Ако пусна коментарите, просто едни и същи хора ще си говорят всеки път. Всъщност, не знам точно колко хора посещават сайта ми. Напълно нарочно не съм пуснал никаква статистика. Това е моят личен блог, в него пиша неща, които мен ме вълнуват. Стига ми факта, че майка ми го чете(Сбогом, статия за 4chan), не ми трябва и да знам, че всичко което напиша ще се види от няколкостотин/хиляди човека. Или, примерно, само трима.

И да имах, пак щеше да е така

А ако наистина ми трябваха няколко нули, за да изброя хората четящи това, щеше да е още по-зле.
Джеф Атууд е един от най-популярните блогъри(на компютърна тематика). Всяка негова статия има средно над сто коментара.
Майтапиш ли се? Наистина ли някой очаква след като съм прочел всичко, което има да каже авторът, да мина през осемнадесет пъти повече анонимни отговори, в които някакъв нещастник обяснява как "Този блог вече стана тъп"… В интернет има тролове. Аз мога да го приема, не виждам защо другите да не могат. Съществуват специални резервати за задържане на тези тролове и предпазване на останалия Интернет от техните глупости. Тези резервати се наричат форуми. Иди да пишеш там. Може би на някой ще му пука(но, реалистично погледнато, не).

Все още не изпитвам жажда за внимание

Нямам нужда от твоето мнение, за да се чувствам специален. Всички сме уникални красиви снежинки и т.н.

Това е моето място. Интернет е голям. Намери си твое.

Имейлът ми е: Mihail . Minkov . BG [@] gmail . com
Ако след като прочетеш нещо писано от мен, те налегне непродолимото желание да говориш с някого, моля, приеми това като покана да ми пратиш имейл. Ти ще се почувстваш по-добре, а аз ще намеря още един екземпляр за spam filter-а си. Ако нещото което имаш да казваш не е достойно за да отделиш време да си отвориш пощата, значи не е достойно да отделя време да го чета. Или си направи собствен блог, не е като да искат пари за удоволствието. Много е яко, сериозно. Всеки трябва да има блог. Всъщност, мисля че ще дам следващата статия на заека си, за да изпита и той удоволствието.

Как изглеждат 80% от коментарите в един блог

"Да, ти си напълно прав за това, което казваш. Или поне на 95% прав.
Но,"
+
[ От един до петдесет реда текст, в които коментиращият всячески защитава напълно обратната теза на изказаната в статията ]
+
"Все пак, успех вбъдеще и дано разбереш истината."

Знаеш че е така. Аз знам, че е така. И аз съм го правил. Съжалявам :)


И, тъй като земята в моя квартал изглежда като декор за екранизация на нещо от Джордж Оруел, заповядай снимка на единственото хубаво нещо в околията.

sky.jpg

Така че, тук няма коментари, няма и да има коментари, преодолей го.

Коментари.

Add a New Comment
Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License