Мръсната тайна на шефа ти

Младите хора в България.
Перфектният начин легално да мамиш държавата.

Кратък преразказ:
Шефът ти те краде, ти си тъп, баща ми е прав(по дяволите).

Как изглежда стандартният офис?

Лъскав.

  • Хубави плочки в коридора, понякога даже има килим. Банята е перфектна, в самите офиси има качествени бюра, всичко изглежда ново.
  • Качествени столове, от онези дето се повдигат и свалят, въртят, накланят се насам-натам.
  • Изглежда като космически кораб, особено с(най-често) екстравагантния избор на осветление.
  • Раздават се рекламни материали на компанията, понякога има безплатна храна.
  • Има модерна алармена инсталация, естествено. За да пази няколкото плазмени телевизора(за конферентни разговори), скъпите компютри, каквото там друго има…

Естествено, ако някой все още не се е усетил, всичко това е лъжа.

Целият този лукс

Лъжа е1.
Голяма част от програмистите, в голяма част от компаниите, са студенти. Колко се плаща на студентите? Не много.
В общи линии, 500 лева е нормата.

Какво е усещането да знаеш, че струваш по-малко от стола, на който седиш?

Програмистите не са точно напористи хора. Там е работата, че за да създаваш нещо достатъчно сложно(т.е. всяка една програма някога правена) се изисква стабилно количество концентрация. Която няма как да събереш, ако постоянно изпадаш в изблици на ярост или нервни кризи.
Да добавим и задължителното изискване за един човек на науката - да е несигурен в откритията си, докато не ги е доказал отвъд сянка на съмнение.
Освен това - да си го кажем честно - вероятно все още има и по-можещи хора от теб във фирмата.
И хайде иди и си поискай по-висока заплата.

Това важи за всички. Продавачи, архитекти2

Квалифицирани хора, които не знаят колко са ценни

Естествено, благодарение на все по-западналото ни образование, а и в немалка степен Java, всякакви некадърници успяват да си намерят работа. Така де, то е ясно че в първи курс няма да си магьосник. Но имам предвид хора, които не искат да работят. Не им харесва. Съответно, не стават и в четвърти курс, и след това.

Ето моята квалификация за програмист. Ето какво ме прави по-добър от другите.

Аз върша това и в свободното си време

На всеки компютър който ползвам има по една папка Programming. Тя не е за работа, тя не е за домашни. Там слагам всички онези програми, които правя за удоволствие. Вътре има по една директория за всеки отделен език, проект или технология(Python, C++, Ruby, Lisp, Rails, Project Euler…). Обикновено има по повече от 10 папки там. В някои от тях има по X-стотин програми.

И като се сетя за хората, които познавам…
Да кажем, че моето мнение по въпроса кой трябва да е програмист не е точно универсално разпространено. Защо някой би работил работа, която не му харесва, остава мистерия за мен. Така де, за възпитаниците на спортното училище кариерата е ясна - мутра или хамалин. Но не мога да осъзная - за кого програмирането е единствената възможност?

Там е работата, че…

Заплатите са твърде ниски

Знам, знам. Аз съм поредният нещастник, който плаче за повече пари. На всички им е зле, стига съм мънкал. Дай ми една минута, ок?

Петстотин лева.

За пълен работен ден.

Минус данъците.

Това прави малко под 400 кинта месечно.


Ще изчисля сметките. Да бях певец, щях да изпея някоя ария. Ама съм математик. Та, сметките:

В реалния живот:

  • 250 лева наем. Моят наем е възможно най-евтиният в цяла София, всички други започват от 500 на месец.
  • 50 лева вода. В момента чакам изравнителната сметка, може би това е по-скоро 30 лева/месец.
  • 100 лева ток.
  • 350 лева парно. ВЗЕМИИИИИ. Идиотските мафиотски глупости на топлофикация. Ама изравнителна я дойде, я не. В най-лошия случай, ще трябва да платя триста и шибани петдесет лева на месец за парно, дето в най-студените дни го нямаше.
  • Храна. О, пропуснах ли я? Еми, храна. Колко е това? Сто лева на месец? Внимавай да не си купиш от ония триъгълните сандвичи, че отиде бюджетът за деня… С 200 някъде можеш да живееш, без да си на диета от пълни боклуци. Но реално е повече от това.
  • Дрехи. 20 лева на месец? Аха, да, ок. За толкова пари, всяко нещо ще си го купуваш по 2 пъти. Първо обувки за 40 лева. Две седмици по-късно, обувки за 100+ лева, защото тъпите ментета вече са се скъсали. Може би към 50/месец? Така де, на програмистите все пак им трябват само тениски и панталони. Не искам да си представям на момичетата какво им е…
  • Забавление? Нали знаеш, че ако отидеш на дискотека, по-малко от 10-15 лева няма как да дадеш? Освен ако не си цяла нощ в най-изпадналата дупка на студентски град и пиеш Флирт с изтекъл срок на годност. Джони Уокър е нещо, което се случва на другите хора.
  • Култура. Една книга на Тери Пратчет, на английски, струва 15 лева. По една книга на месец? Де да знам. Учебниците по информатика(на английски) са за трицифрени суми. Кино, театър? Абсурд да решиш да пътуваш някъде, или да имаш хоби - колелетата струват скъпо.

Докарах ли го до 1000? Е, към 1000 ми се струва че излиза. За упражнение на читателя ще оставя въпроса за собствено жилище на изплащане + мебели.
Възможно е някъде извън София тези числа да изглеждат твърде високи. Може би някъде и по-малко стига. Но тук е по-скъпо. Знам, на мен също не ми харесва. На всичкото отгоре е и по-мръсно :)

В студентски град:

  • ~40 лева общо ток, вода, парно, наем.
  • Останалите неща са същите.
  • Стаите са пълни с хлебарки, лазят ти по лицето докато спиш.
  • Тоалетната няма седалка, мирише в цялата стая.
  • Трима души имате по четири квадратни метра лично пространство, в това влиза и леглото.
  • Винаги, ама винаги единият съквартирант ще си доведе гаджето да живее заедно с него.

Извод:

Сметките не излизат. Няма как човек да живее с нормалната заплата. Така де, не е като да искам позлатени кранчета за джакузито ми на вилата. Говорим си за преживяване.
Голямата компания, тази с лъскавата фасада и красивите секретарки - е, тя те използва. Теб и държавата. Като най-долен крадец. Сметките не излизат. Студентите са срамежливи, не знаят колко струват. Корпорацията се възползва от това.
Истината? Даже и да живееш в студград, пак ще трябва да искаш пари от мама и от тати когато ти трябват дрехи.

Ако се налага да искаш пари от баща си, всъщност ти плащаш на фирмата

Тия 500+ лева, които шефът ти си ги спестява защото-живееш-в-студентски-град-и-не-ти-трябват? Е, тях ги плащат вашите. Това идва от данъци. Да не си мислиш, че просто ей-така на добра воля държавата пуска гювеч?

В крайна сметка, човек започва да си задава въпроса - защо работя? За да улесня родителите си? За да се издържам сам(сама?)!? За гордост? Всичко това отива по дяволите,
когато заплатата не ти стигне.

Това не е толкова очевидно докато още живееш в общежитие. Или по-точно, хората отказват да го видят, защото не е удобно. Пак ги плащаш тия пари, пич. Ако не беше на общежитие, можеше да отидат за здравеопазване, за образование… за нещо по-полезно от това да приютяват тъпи преписващи готованци. Защото, честно казано, близо 100% от способните хора които познавам не живеят в студентски. Не им понася гнусотията, предполагам.

Офисът е лъскав. Защото всъщност го плащаш ти.


Имам едно изискване за мястото, където работя

Трябва да има причина да го правя. Авторитет, един вид.

Ако трябва да искам пари от баща си, значи фирмата, в която работя, е провал.

Нека се разберем. Ти не ми правиш услуга като ме наемаш на работа. Това, че "събирам опит" при теб не означава, че трябва да ти и плащам за целта. Напомня ми за един стар скеч на Тутурутка(някой помни ли го това?). На плажа. Барче. Музикант говори с шефа си. Шефа го хвали - страхотен бил. Музикантът обаче се обажда - "шефе, ама два месеца вече работя без пари - айде да ми платиш вече?". Шефът се развиква. Обяснява му какви звезди са започнали от неговото заведение. Каква привилегия е да се работи там, колко продуцента ще го видят. Накрая му казва, че само за 20 лева на вечер, ще му разреши да продължи да свири там.

Малка равносметка. За да работя, на мен ми се налага:

Да правя компромис с образованието си

Да, половината от предметите в университета са пълна тъпня и ги водят некадърници. И на работа се научават неща, които другаде просто няма къде да ги видиш. Оптимистът обаче би казал, че половината от предметите в Уни са интересни, развиват мисленето и помагат да станеш по-добър от обикновения бачкатор.
Повечето фирми искат работници на 40 часа седмично. В най-добрия случай 30, рядкост е истински половин работен ден.
Нека се разберем. Като идвам да работя за теб, аз не се радвам, че съм си намерил безплатен интернет 4-6-8 часа на ден. Сключваме договор - ти ми даваш пари, за да не отида на курс по криптография, а да ти пиша програми. Едва ли бих писал Data Access Objects в свободното си време3, на работа обикновено не създаваш точно новия Супер Марио.
30 часа на работа? От 40-часова работна седмица. Та аз имам над 10 часа само от изборни курсове, майната им на задължителните. Или ще трябва да изкарвам по 14-часа напрежение на ден, или да пропусна 70% от нещата, които уча. Мечта.

Най-добрият вариант за работа на стаж е почасовият труд. Работиш 10 часа, плаща ти се за 10 часа. Всички са доволни. Малко работодатели успяват да разберат простия факт…

Да ти търпя глупостите

От секретарки, които постоянно циврят и си мислят, че са ръководен персонал, до колеги, които по някаква причина си свирукат шест часа на ден. В работата има стрес. Няма причина да работя за някого(вместо, примерно, да върша freelance поръчки), ако ще е гадно.

Най-добре е стресът да изчезне. Това даже и с пари не може да се компенсира.

Да играя нечестна игра

Какво става когато шефът ти каже "ела на работа в събота"? Или когато наближава крайният срок и трябва да работиш до 12 през нощта? Можеш ли наистина да му откажеш? (Най-вече) Големите фирми се опитват да те прецакат по всеки възможен начин. Правилото е малко като философията на Чорбаджи Нено от "Мамино детенце" - Ако на някой може да не се доплати, или въобще да не се плаща, то той пари няма да види. Дребни неща, ама се натрупват. Дребни неща, от които голямата фирма скатава и очаква ти да си ги намериш. Примерно мишка. Даже и най-най-яката мишка струва 30-40 лева, а аз пети месец чакам за нова, ти луд ли си? Що за сто-хиляди-левов офис няма хладилник/микровълнова печка? Или се очаква да стоиш там по осем часа, без да ядеш?
Аз лично бях много неприятно изненадан след първия месец в една фирма. По свое собствено желание бях изкарал доста повече от договорените часове на работа. Но се оказа, че допълнително време(overtime) се плаща на програмистите в другите фирми. О, йей. Страхотен начин да мотивираш служителите си.
Опаа, станаха 20 часа. Дзънн - айде вкъщи. Там имам по-интересни програми за писане.

Най-добре: Отново, плащай на час! Ама не искаш, на теб явно не ти трябват мотивирани хора, а да запълниш бройката…


Тъжна работа, но не само държавата е виновна за изтичането на мозъци.

Виновни са фирмите. Повече пари ще изкарам ако отида в чужбина да работя като чистач, отколкото тук като програмист. Ако фирмата е холандска, не виждам причина да получавам заплата по-малка от джобните пари на детето на собственика. Или да събираме пари в офиса, за да си купим хладилник - ти луд ли си? Скръндзалък.

Написах всичко това, защото преди две седмици отидох на интервю за работа.
Не ме взеха.
Позиция, на която вече съм работил два пъти(около година стаж общо), не е отвъд възможностите ми, а аз не съм точно средностатистически кандидат(идващ, например, от Свободен Университет - Варна).
Поисках им реалистична заплата. Така че да не ми се налага да искам пари от родителите си.
Сериозно, наистина се надявам да съм прецакал IQ теста. Или да съм объркал нещо в частта за обектно-ориентирано програмиране.

Каквото и да е, нека просто съм некадърен.

Алтернативата е твърде неприятна…

Пф майната му, неприятна. Не искам да го кажа, но баща ми е прав. Най-добре е да работиш за себе си.

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 License